В утробата на бременна жена разговарят двама младенци. Единият от тях - вярващ, а другият - не.
Невярващият младенец: Ти вярваш ли, че има живот след раждането?
Вярващият младенец: Да, разбира се. На всички е ясно, че живота след раждането съществува. Ние сме тук, за да станем достатъчно силни и се подготвяме за онова, което ни очаква после.
Невярващият младенец: Глупости! Не може да има никакъв живот след раждането! Ти можеш ли да си представиш как ще изглежда такъв живот?
Вярващият младенец: Аз не знам всички детайли, но вярвам, че там ще има повече светлина, и предполагам, че ние сами ще можем да ходим и ще се храним със собствената си уста.
Невярващият младенец: Ти си луд! Не е възможно да ходим сами и да ядем с устата си! Това е толкова смешно! Ние имаме пъп, през който се храним. И знаеш ли какво искам да ти кажа: не е възможно да съществува живот след раждането, защото нашият живот е свързан с пъпа и затова е толкова кратък.
Вярващият младенец: Аз съм сигурен, че е възможно. Всичко ще е малко по-различно. Може да си го представиш.
Невярващият младенец: Но от там още никой не се е върнал! Живота просто завършва след раждането. И изобщо, живота - това е едно огромно страдание в тъмнина.
Вярващият младенец: Не, не! Аз не знам точно как ще изглежда нашият живот след раждането, но при всички случаи ще видим мама и тя ще се погрижи за нас.
Невярващият младенец: Мама? Ти варваш в Мама? И къде се намира тя?
Вярващият младенец: Тя е навсякъде около нас, ние в нея пребиваваме и благодарение на нея се движим, без нея просто не можем да съществуваме.
Невярващият младенец: Ти чуваш ли се какво говориш! Аз не съм виждал никаква мама, и е очевидно, че тя не съществува.
Вярващият младенец: Не мога да се съглася с теб. Нали понякога, когато всичко наоколо утихне, можеш да чуеш как тя пее, и да почувстваш, как тя милва нашият свят. Аз вярвам, че нашият истински живот ще започне след раждането. А ти?