Главная » Статьи » Християнство

За молитвата - св. Йоан Кронщадски

1. Молитвата е доказателството, че съм разумна личност, че съм богоподобен; залог за моето бъдещо обожествяване и блаженство. Аз съм създаден от нищото, аз съм нищо пред Бога, тъй като нищо свое нямам. Но аз, по Неговата милост, съм личност, имам разум, сърце, свободна воля, и чрез разума и свободата си мога, обръщайки се със сърце към Него, постепенно да разширявам у себе си Неговото безкрайно царство, постепенно все повече и повече да умножавам у себе си Неговите дарове, да черпя от Него като от вечно бликащ неизчерпаем Извор всякакви блага - духовни и телесни, но предимно духовни. Молитвата ми внушава, че аз съм Божи образ, че при смирено и благодарно разположение на моята душа към Бога, чрез свободната си воля, умножавайки безкрайно Божиите духовни дарове, аз мога по този начин безкрайно да се усъвършенствам и безкрайно да увеличавам моето богоподобие, моето небесно блаженство, за което съм предопределен. О! Молитвата е знак за великото достойнство, с което ме е почел Създателят. Но тя ми припомня едновременно и моето нищожество (от нищото съм аз и нищо свое нямам, затова за всичко моля Бога), и моето височайше достойнство (аз съм образ Божи, аз съм обожествен, мога като Авраам, бащата на вярващите, да се наричам Божи приятел, стига само несъмнено да вярвам в съществуването, благостта и всемогъществото на моя Бог и Нему да се уподобявам в този живот с дела на любов и милосърдие).

2. В молитвата има прошение - противно на гордата наша плът, която всичко приписва на себе си; благодарност - противно на безчувствието на нашата плът към безбройните Божии благодеяния; славословие - противно на плътския човек, който търси слава само за себе си.

3. Бог е Истина - и моята молитва трябва да бъде истинска, както и животът ми. Бог е Светлина - и моята молитва трябва да бъде принасяна в светлината на ума и сърцето. Бог е Огън - и молитвата, както и животът ми, трябва да бъдат пламенни. Бог е всесвободен - и моята молитва трябва да бъде свободно изливане на сърцето. Какво богатство на човешкия дух - стига само да помислиш сърдечно за Бога, само да пожелаеш сърдечното съединяване с Бога, и Той веднага е с тебе: и нито стените на къщата, никакви тъмнични ключалки, ни планини, нито пропасти ще попречат на това съединяване. Бог веднага е с тебе; тъй и ангелите, и светиите: заедно с Бога те всички са пред очите ти, в сърцето ти, като най-близките приятели, като твои съмишленици. О! Богатство на човешкия дух!

4. Молитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно заставане на душата пред Него, като пред Царя и Самия Живот, Който дава живота на всички; забравяне заради Него на всичко наоколо, храна за душата, въздух и светлина, живителната нейна топлина, очистване от греховете, благото иго Христово, лекото Негово бреме. Молитвата - това е постоянно усещане (осъзнаване) на своята немощ или духовна нищета, освещаване на душата, предвкусване на бъдещото блаженство, ангелско блаженство, небесен дъжд - освежителен, напоителен, който оплодородява земята на душата; сила и здравина за душата и тялото, освежаване и очистване на духовния въздух, просветване на лицето, веселие за духа, златната нишка, която свързва творението с Твореца, бодрост и мъжество при всички скърби и изкушения в живота, успех за делата ни, равноангелско достоинство, укрепване на вярата, надеждата и любовта. Молитвата е съобщество с Ангелите и светиите, отвека угодили на Бога. Молитвата е поправяне на живота, майка на сърдечното съкрушение и сълзите; силна подбуда за милосърдни дела; безопасност в живота; унищожаване на смъртния страх; пренебрежение към земните съкровища, желание за небесни блага, очакване на Съдията на света, всеобщото възкресение и живота в бъдещия век; усърдно старание да се спасиш от вечните мъки; непрестанно изпросване на милост (помилване) от Владиката; ходене пред Божия взор; блажено чезнене пред Твореца, Който е всичко създал и всичко изпълва; жива вода за душата; молитвата побира всичките хора в сърцето с любов; спуска небето в душата; побира Пресвета Троица в сърцето, според както е казано: "ще дойдем при него и жилище у него ще направим". (Иоан.14:23)

5. Молитвата - това е постоянно усещане на своята духовна нищета и немощ; съзерцаване у себе си, у хората и в природата делата на Божията премъдрост, благост и всемогъща сила; молитвата е постоянно благодарствено настроение.

6. Докато се молиш, на всяка цена се старай за това, да чувстваш със сърцето си истината или силата в думите на молитвата, храни се с тях като с нетленна храна, напоявай с тях като с роса сърцето си, сгрявай се като на благодатен огън.

7. В молитвата и във всички дела на живота си избягвай мнителността и съмнението, дяволската мечтателност. Да бъде окото на душата ти чисто, за да е светло цялото тяло на твоята молитва, на твоите дела и на живота ти.

8. Докогато стоим на усърдна молитва, дотогава е и спокойно, и топло, и леко, и светло в душата; защото тогава сме с Бога и в Бога; но щом изоставим молитвата, веднага тръгват изкушенията, всякакви смущения. О, преблажено време на молитвата!

9. Когато се молим, непременно трябва да овладеем сърцето и да го обърнем към Господа. Нужно е то да не бъде хладно, лукаво, невярно, лицемерно. Иначе каква полза от молитвата и от поста ни? Добре ли е да чуем гневния глас на Господа: "тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене"? (Мат. 15:8) И тъй, в църква да не стоим душевно разпуснати, а всеки да гори духом, когато работи на Господа. И хората не ценят много услугите, които им правим хладно, по навик. А Бог иска тъкмо сърцето ни. "Синко, дай си Мен сърцето" (Притч. 23:26), защото сърцето е най-важното у човека, неговият живот; нещо повече - нашето сърце е самият човек. Затова, който без сърце се моли или служи на Бога, все едно, че въобще не се моли, защото тогава се моли тялото му, което само по себе си, без душата, все едно че е пръст. Помнете, че заставайки на молитва, вие заставате пред Бога, у Когото е разума на всички. Затова вашата молитва трябва да бъде цялата дух, цялата разум.

10. На молитва бъди като детенце, което гугука, сливайки се в един дух с духа на произнасяната молитва. Себе си смятай за нищо, а молитвата приемай като велик Божи дар. От своя плътски разум се откажи напълно и не го слушай, защото "знанието възгордява" (1 Кор. 8:1), а плътският разум се съмнява, мъдрува, хули. Ако по време на молитвата или извън нея врагът препъне душата ти с някаква хула или мерзост, не унивай, а кажи твърдо в сърцето си: "Да ни очисти тъкмо от тези и от подобните им грехове дойде на земята нашият Господ Иисус Христос, да ни помогне при тези тъкмо, и при подобните им немощи на духа дойде Многомилостивият." Като изречеш тези думи с вяра, сърцето ти тозчас ще се успокои: защото Господ ще очисти сърцето ти. Изобщо от какъвто и да било грях или мечтание не бива да униваме, а да се уповаваме на Спасителя! О, неизмеримо Божие благоутробие! О, величествено служение на Богочовека за нас, грешните! Той и досега човеколюбиво ни служи, като ни очиства и спасява. И тъй, да бъде посрамена вражеската сила!

11. Мислите на човека твърде силно влияят върху състоянието и настроението на сърцето и действията му; затова, за да бъде сърцето чисто, добро и спокойно, а настроението на волята добро и благочестиво, трябва да очистваме мислите си с молитва, четене на Свещеното Писание и творенията на светите отци, с размишления за тленността, мимолетността и изчезването на земните удоволствия.

12. Както твоята мисъл ти е близка, както вярата е близка на сърцето ти, тъй близко до теб е Бог, и колкото по-жива и крепка е мисълта ти за Бога, колкото по-живи са вярата, осъзнаването на твоята немощ и нищожество и чувството, че се нуждаеш от Бога, толкова по-близо е Той. Или - както въздухът е близо до тялото, тъй Бог е близо до душата. Защото Бог е, така да се каже, мисленият въздух, чрез който дишат всички Ангели, душите на светиите, и душите на хората, които живеят особено благочестиво. Нито минута не можеш да живееш без Бога и наистина, всяка минута изживяваш чрез Него: защото "чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме". (Деян. 17:28)

13. Безчувствието на сърцето към истината в думите на молитвата произлиза от сърдечно безверие и от безчувственост към собствената греховност, а това на свой ред произтича от скрито чувство на гордост. Според чувствата си на молитва човек може да познае дали е горд или смирен: колкото по-прочувствена и пламенна е молитвата му - толкова е по-смирен; колкото е по-безчувствена, толкова по-горд е той.

14. Старай се да постигнеш младенческа простота в отношенията с хората и в молитвата към Бога. Простотата е велико благо и достойнство на човека. Бог е съвършено прост, защото е съвършено духовен, съвършено благ. Нека и твоята душа да не се раздвоява на добро и зло.

15. Учете се на молитва, принуждавайте себе си да се молите: отначало ще бъде трудно, а после, колкото повече принуждавате себе си, толкова по-лесно ще става, но отначало винаги ще трябва да се принуждавате.

16. Молитвата е жива вода, с която душата утолява жаждата си. Когато се молиш, представяй си, че пред теб е единствено Бог, Троичен по Лица, и освен Него нищо друго няма. Представи си, че Бог е в света, както душата в тялото - макар да е безкрайно по-висша от него, не се ограничава от него; твоето тяло е малко и цялото е проникнато от малката твоя душа: а пък светът е огромен и Бог е безкрайно велик и по цялото творение Бог изпълва всичко - "везде сый и вся исполняяй".

17. Спасителят благоволи да се въплъти не само затова - да ни спасява, когато греховете, страстите са ни овладели, когато вече сме оплетени от тях, но и затова - да ни спасява заради молитвата ни и тогава, когато грехът и страстта още само опитват да се промъкнат в нас, когато ни нападат. Не бива да спим, отпуснали малодушно ръце, когато страстите ни нападат, но тъкмо по това време трябва да бъдем на стража, бодърствайки в молитва към Христа, за да не ни допусне Той до греха. Къщата трябва да се спасява от пожара, не когато огънят я обхване отвсякъде, а най-добре, преди още пламъкът да лумне. Така е и с душата. Душата е къщата, страстите - огън. "Нито давайте място на дявола." (Ефес. 4:27)

18. Старае се лукавият да пръсне молитвата като купчинка пясък, думите иска да превърне в сухи песъчинки, несвързани, без влага помежду им, т.е. без сърдечна топлота. Молитвата е или "къща на пясък", или - "къща на камък". (Мат. 7:24,26) На пясък съграждат тези, които се молят без вяра, разсеяно хладно - такава молитва от самосебе си се разпръсва и не носи полза на молещия се; на камък съграждат онези, които през цялото време на молитвата са вперили очи в Господа и Му се молят като на жив, Който лице в лице говори с тях.

19. Мярката на достойнство на своята молитва можем да измерим с човешка мярка, според качеството на отношенията ни към хората. Как се държим с хората? Понякога студено, без да участва сърцето, по задължение или от приличие им изказваме своите молби, похвали, благодарност, или вършим нещо за тях; а понякога топло, със сърдечно участие, с любов; понякога пък с притворство, а понякога искрено. Също тъй различни сме и с Бога. А не бива така. Трябва винаги от все сърце да изричаме към Бога и славословието, и благодарността, и просбите си; трябва винаги всичко да вършим пред Него от все сърце; винаги от все сърце да Го обичаме и да се надяваме на Него.

20. Възможно ли е да се молим бързо, без да вредим на молитвата си? Възможно е за тези, които са се научили на вътрешна молитва с чисто сърце. При молитвата е потребно сърцето искрено да желае това, за което се моли; да чувства истината на това, което говори. А чистото сърце сякаш по природа умее това. Затуй то може да се моли бързо и в същото време богоугодно, тъй като бързината не вреди на истината (искреността) на молитвата. Но който не е придобил сърдечна молитва, трябва да се моли без да бърза, и да очаква в сърцето си съответен отзвук на всяка дума от молитвата. А това не винаги се дава бързо на човека, непривикнал към молитвено съзерцание. Затова отчетливото произнасяне на думите от молитвата за такива хора трябва да бъде неизменно правило. Чакай, докато всяка дума получи в сърцето съответния отзвук.

21. Както недобрият човек, когато отива с молба при добър, кротък и смирен човек, за да има молбата му добър успех, се старае да заприлича на него, така и християнинът, когато пристъпва с молитва към Господа, към Неговата Пречиста Майка, или към Ангелите и светиите - за да има молитвата му успех, трябва да се оприличи, доколкото може, на Самия Господ, на Неговата Пречиста Майка, на Ангелите или на светиите. Именно в това е тайната на приближаването и скорошното чуване на нашите молитви.

22. Отдайте, молитвеници, на Бога сърцето си, онова любещо, искрено сърце, с което обичате своите деца, родители, благодетелите, приятелите си, с което чувствате сладостта на нелицемерната, чиста любов.

23. Понякога само няколко минути от продължителната молитва са истински угодни Богу и представляват истинска молитва и истинско служене на Бога. Главното в молитвата е близостта на сърцето до Бога, която се разпознава по сладостта на Божието присъствие в душата.

24. Принудената молитва развива лицемерна набожност, прави човека неспособен за каквато и да било работа, изискваща размисъл, вял към всичко, дори към изпълнението на задълженията му. Това трябва да убеди всички, които се молят така, да поправят молитвата си. Трябва да се молим охотно, със сърдечна енергия. Моли се на Бога не от скръб, не поради нужда (принудено) - "Бог люби оногова, който драговолно дава". (2 Кор. 9:7)

25. Най-големият Божи дар, който ни е нужен повече от всичко, и който най-често получаваме от Бога вследствие на молитвата си, е сърдечният мир, както казва Спасителят: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя". (Мат. 11:28) Радвайте се и смятайте, че сте богати и имате всичко, ако сте получили мира.

26. Когато молите Господа или Пречистата Божия Майка, или Ангелите, или светиите, трябва да имате такава вяра, каквато е имал капернаумският стотник. (Лук. 7:6) Той е вярвал, че както воините слушат и изпълняват думите му, така и неговата молба, още повече чрез всемогъщото слово на всеблагия Господ, ще бъде изпълнена. Ако тварите с ограничената си сила изпълняват това, за което ги е помолил, то Владиката със Своята всемогъща сила няма ли да изпълни молбите на Своите раби, отправени към Него с вяра и надежда! Няма ли да изпълнят и нашите молби, принесени с вяра, надежда и любов, верните, силни в благодатта и ходатайството пред Бога Негови служители - Пречистата Божия Майка, Ангелите и светите човеци? Наистина, и аз като стотника вярвам, че ако се помоля на който и да е светец както трябва и за каквото трябва: "Дай ми това" - ще ми го даде, - "Ела ми на помощ" - ще дойде, - "Стори това" - ще го стори. Ето такава проста и силна вяра трябва да имаме.

27. Външната молитва нерядко се извършва за сметка на вътрешната, а вътрешната - за сметка на външната, т.е. ако се моля с уста или чета, много от думите не стигат до сърцето ми, аз се раздвоявам, лицемеря; с уста изговарям едно, а в сърцето е друго; устата казват истината, но сърдечното настроение не съответства на думите от молитвата. А ако се моля вътрешно, със сърцето, тогава, без да отделям внимание на изговарянето на думите, аз се съсредоточавам върху съдържанието, върху тяхната сила, като постепенно приучвам сърцето към истината и навлизам в онова настроение на духа, в което са написани молитвените думи, и тъй малко по малко привиквам да се моля с дух и истина, по думите на Вечната Истина: "тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и истина". (Иоан. 4:24) Когато човек се моли външно, на глас, не винаги може да проследи всички сърдечни движения, които са твърде бързи, тъй като по необходимост е зает с изговора, с външната форма на словото. Така мнозина, които четат небрежно, си изработват съвсем погрешна молитва: те с устата като че ли се молят, по всичко приличат на благочестиви, а сърцето им спи и не знае какво говорят устата. Това става така, защото те бързат и не размишляват със сърцето за онова, което говорят. Трябва да се молим за тях, както и те се молят за нас; трябва да се молим техните слова да достигат до сърцето им и да дишат с неговата топлота. Те се молят за нас с думите на светите хора, а пък ние - за тях.

28. Всички вие, които сте се заловили да работите на Господа с молитва, научете се да бъдете като Него кротки, смирени и истинни по сърце; да няма в душите ви лукавство, лицемерие, не бъдете хладни, постарайте се да имате Неговия Дух, защото ако "някой няма Духа на Христа, той не е Христов". (Рим. 8:9) Господ търси у нас подобното на Себе си и сродното, към което може да се присади Неговата благодат. Помнете, че нито една дума от молитвата няма да отиде напразно, ако е изречена от сърце: всяка дума чува Господ и всяка дума претегля Той. Понякога ни се струва, че думите ни само напразно блъскат въздуха, разнасят се като глас в пустиня: не е така. Трябва да помним, че при молитвата Господ ни разбира, т.е. разбира нашите думи точно така, както се разбират съвършените молитвеници, защото човекът е образ Божий. Господ откликва на всяко сърдечно желание, изказано, или неизказано с думи.

29. Християнинът, за да живее християнски живот и да не загасва въобще у него духовният живот, се нуждае от домашна и обществена молитва, трябва да посещава с вяра, разбиране и усърдие Богослужението в храма, както трябва да доливаме елей в кандилцето, за да гори то и да не угасва; а тъй като искрена и пламенна е молитвата при въздържание, за да поддържаме у себе си християнски живот, или пламенна вяра, надежда и любов, нужни са въздържание и пост. Нищо не погасява така бързо у нас духа на вярата, както невъздържанието, лакомията и пресищането и разпиления, разпуснат живот. - Аз угасвам, умирам духовно, когато цяла седмица не служа в храма и се разпалвам, оживявам с душа и сърце, когато служа, принуждавайки се не към формална, а към истинска, духовна, искрена и пламенна молитва. С колцина от безплътните врагове тогава ми се налага да се преборя! Колко техни коварства и нападания трябва да преодолявам! - Театърът също погасява вярата и християнския живот, като ни учи на разсеяност, лукавство (или умение да живееш в света), смехотворство; той възпитава ловки синове на този век, но не и синове на светлината. Театърът е противник на християнския живот; той е роден от духа на този свят, а не от Божия Дух. Истинските чеда на Църквата не го посещават.

30. Гледай уверено Бога с очите на сърцето и докато Го съзерцаваш, моли каквото искаш в името на Иисуса Христа - и ще го получиш. Бог в един миг ще стане всичко за тебе, защото Той е просто Същество, над всякакво време и пространство, и в мига на твоята вяра, на твоето сърдечно единение с Него, Той ще извърши за тебе всичко, което е нужно за твоето и на ближния ти спасение, и в това време самият ти ще бъдеш съпричастен с Божеството поради тясното общение с Него: "Аз рекох: вие сте богове." (Пс. 81:6) Както между Бога и теб тогава няма да има промеждутък, тъй и между словото ти и самото изпълнение също няма да има промеждутък; ще кажеш и тозчас ще стане, както Бог "рече - и всичко стана; Той заповяда - и всичко се яви". (Пс. 32:9; 148:5) Това се отнася както за тайнствата, така и за духовната молитва въобще. Впрочем, при тайнствата всичко се извършва заради благодатта на свещенството, в която е облечен свещеникът, заради Самия Върховен Първосвещеник - Христос, Чийто образ свещеникът носи, - затова дори той и недостойно да носи сана си, дори и да има слабости, дори да е мнителен, маловерен или недоверчив, въпреки това Божията тайна се извършва веднага, на мига.



Источник: http://pravoslavieto.com/books/za_molitvata/index.htm
Категория: Християнство | Добавил: jivi (04.01.2009) | Автор: Свети Йоан Кронщадски
Просмотров: 1035 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]