| Главная » Статьи » Психология |
Мога и Не мога
Тя имаше две близки приятелки. Едната се казваше Мога, а другата Немога. С Мога се познаваше отдавна, но тя се беше загубила някъде през годините и сега се бе появила отново. Идваше плахо и пак изчезваше за дълго. Но все пак с времето посещенията й зачестяваха все повече и повече. Имаше голям шанс да се превърнат и в добри приятелки. Колкото повече я опознаваше, толкова повече я харесваше. Нейното присъствие я караше да се чуства по-сигурна, свободна и уверена в себе си. Напомняше й детството. Усмихваше се, тананикаше си. Просто й беше весело без някаква друга видима причина, освен присъствието на Мога. Много й се искаше да я покани да се принесе при нея за постоянно. Двете щяха да си живеят чудесно. Какво ли я спираше? Съществуването на Немога.
При Немога нещата стояха по съвсем друг начин. Тя заемаше голямо пространство. Беше огромна и мощна. Нищо не можеше да й устои. Когато се появяваше помиташе всичко пред себе си. Всички качества занемяваха и се изпокриваха някъде. Житейския й опит, знанията й, успехите и победите просто избледняваха до прозрачност. Никой не се сещаше за тях. Немога беше доминантна и властна. Изискваше голямо внимание и пълно подчинение. За това често в нейно присъствие тя просто се парализираше. Истината бе, че направо се задушаваше. Но нямаше как - бе свикнала с нея. Заемаше важно място в живота й. Немога бе винаги там, когато трябваше да се заеме с нещо важно, ново и съществено. Придружаваше я при решаването на важни решения и най-често заедно стигаха до наистина правилното решение, а то най-често беше – да се откаже, да остъпи, да направи компромис. Наистина, когато се вслушваше в мъдрите й думи, в доводите и доказателствата, тя много бързо се убеждаваше, че Немога е права – трябваше да се откаже, да остъпи на другите, да се примири, да премълчи. Това вече се превърнало в практика до такава степен, че вече дори и не се опитваше, защото предварително знаеше, че ще се стигне до това – да се откаже и да се върне в началната си точка при Немога. Почти винаги се връщаше там – в началото, на нулево ниво. За какво ли и да опитва повече? Какъв ли смисъл имаше? За нея се знаеше, че не може да успее или да победи. Никога не бе стигала до края – до победата. Винаги се бе отазвала някъде по пътя. Защо ли? Защото бе ясно, че Немога винаги е права. Тя се бе просмукала в съзнанието й, в мислите, във вените, в кръвта й, в почти всяка клетка на тялото й. С нея се характеризираше цялото й поведение, определяше цялото й съществувание. Тя вярваше на Немога, знаеше, че тя я обича и прави всичко за нейно добро. Тя бе вярна на Немога и не можеше да си позволи да я изостави просто така насред пътя си.
Тогава, защо Мога й харесваше повече? Защо с нея се чустваше леко и приятно?Защо ли я предпочиташе пред Немога? Когато бе с Мога, изневеряваше ли на Немога? Трябваше ли да продължава приятелството с Немога, ако с Мога й бе толкова по-добре? Тези въпроси напираха в главата й и тя не намираше отговор. Докато един ден...
В един ден тя разбра, че вече е пораснала. Бе се превърнала в самостоятелен и независим човек и всъщност избора коя да покани да я придружава по пътя й, е неин. Ако наистина реши да бъде отговорна за себе си, тогава тя има право сама да избира чии съвети да изслушва. Бе толкова изненадващо, че дори седна потресена. Как не бе го забелязала до сега? Та всъщност тя не бе длъжна да контактува с Немога, да я слуша и да се предава заради нея. Не бе длъжна да се отказва по средата на пътя, който води до успехи и победи. Разбра, че да продължава приятелството си с Немога ще бъде нов компромис. А трябваше ли наистина да прави компромиси със себе си и с това, което й е важно?
Почуства се лека и свободна. Покани Мога да се присъедини към нея по житейския й път и да остане при нея. И Мога с радост се съгласи веднага. Като че ли само това бе чакала – да я признаят и да я покажат на открито. Прекарваха си чудесно. Немога съотвено стоеше обидена и намръщена в ъгъла и се опитваше да каже нещо, но по навик ... се отказваше по средата на думите и се предаваше. Оставаше си мълчалива и намусено нацупена.
Мога спечели, а заедно с нея и Тя. Спечели живота си, радостта си, доволството, успехите си, победите си, медалите си, короните си,... Спечели свободата си да бъде това, което реши, че иска да бъде.
Аз мога, ти можеш, той/тя може.
Ние можем, вие можете, те могат.
Источник: http://victoriavselena.blog.bg/ | |
| Просмотров: 874 | |
| Всего комментариев: 0 | |