Миналата година една нова българска двойка дойде със Зелена Карта в Сан Диего. След първите една-две седмици аклиматизация, мъжът казва- “А бе, Заро тук като ходим по улиците или из парковете, по плажа, насам- натам наблюдавам кучетата и нещо ми прави впечатление.” Какво- питам го- ти прави впечатление? “Ами не мога да видя кучета да лаят по тебе, да се дърпат, да са проклети, да гледат злобно... Нещо не ми се връзва картинката.” Не за злобни- викам- а? Така мислиш?” “Ами изглеждат спокойни, много спокойни. Хайде, хората в Америка съм чувал, че са спокойни, ама пък за кучетата никой нищо не е споменавал.” Хм-м-м-м... Много от хората в Америка не са спокойни- почти понечвам да му отговоря, но не го правя. Хората в Америка изглеждат спокойни. Това е част от възпитанието им- да изглеждат спокойни. Когато спокойствие е трудно да се постигне, когато дойде момент, в който възпитанието вече не върши работа, на помощ идват медикаментите- голяма част от населението е на медикаменти от всякаквъв вид(знам го от доктор). Значителна част от населението е на антидепресанти(вж книгата “Prozac Nation)

Но да оставим настрана хората и техните депресии и продължим с кучетата.. Да си куче в Америка- често съм мислел е като да спечелиш от лотарията. Не лотарията за Зелена карта(с нея все пак трябва да се работи), или лотарията с милионите(които ще изхарчиш без да разбереш), а от голямата кармическа лотария. Вероятно си бил добро животно в предишното си прераждане или не си ритал кучета по улиците или ... кой знае. Но си заслужил да се преродиш като куче в цивилизовано, възпитано, спокойно семейство в Америка. Тук ще ядеш здравословна храна, ще ти мият зъбите вечер, ще те водят на лекарски прегледи... Ей- сега се сещам нещо- всички притежатели на кучета- вие по колко пъти си водите животното на преглед? Ако една кучешка година се равнява на седем човешки, то значи, че годишния преглед на кучетата трябва да е седем пъти в една човешка година! Правите ли го това?

Та така- спокойни хора, спокойни кучета. Да, ама не. Вчера разбрах, че Prozac пуска на пазара нов антидепресант, одобрен от FDA(еквивалента на Министрество на здравеопазването) Депресант не за хора, а за кучета. Което ме кара да мисля, че явно добре държащите се американски кучета, в американските семейства също изпадат в депресии като стопаните си. И така- антидепресант за кучета.

Eli Lilly- един друг производител на медикаменти пусна хапчета за кучешко разстройство. Не стомашно разстройство, а психическо. Според тази компания близо 11 милиона кучета страдали от психическо разстройство, когато се разделяли замалко от стопаните си. 11 милиона!  Което било 17% от кучешкото население на Америка. И така- нов, безкраен хоризонт за легалните производители на дрога. Не мога да си представя печалбите!