Главная » Статьи » Психология

Американски депресии
Много се чудих в коя категория да включа тази история на Захари Карабашлиев. Първо си мислех, че е най-добре да е в "Растения и животни", защото става дума за кучета. После си помислих, че е подходяща за "Литература", защото е изключително грамотно и вълнуващо написан разказ. Мисля, че е подходяща и рубриката "Здраве" - все пак става дума за болести. Може да бъде и в рубриката "Бизнес и финанси", защото щом става дума за Америка, не може да не става дума и за финансов успех. Не я оставих в рубриката "Друго". Така и не намерих до сега нещо подходящо за категорията "Друго" - звучи ми доста безлично това "Друго", а точно тази история никак не е такава. Колебах се между "Ако си тъжен" и "Психология", но избрах последната, защото ако си тъжен, по-добре да не четеш за каквито и да било депресии, та дори те да са кучешки.(бел. на админа)

Миналата година една нова българска двойка дойде със Зелена Карта в Сан Диего. След първите една-две седмици аклиматизация, мъжът казва- “А бе, Заро тук като ходим по улиците или из парковете, по плажа, насам- натам наблюдавам кучетата и нещо ми прави впечатление.” Какво- питам го- ти прави впечатление? “Ами не мога да видя кучета да лаят по тебе, да се дърпат, да са проклети, да гледат злобно... Нещо не ми се връзва картинката.” Не за злобни- викам- а? Така мислиш?” “Ами изглеждат спокойни, много спокойни. Хайде, хората в Америка съм чувал, че са спокойни, ама пък за кучетата никой нищо не е споменавал.” Хм-м-м-м... Много от хората в Америка не са спокойни- почти понечвам да му отговоря, но не го правя. Хората в Америка изглеждат спокойни. Това е част от възпитанието им- да изглеждат спокойни. Когато спокойствие е трудно да се постигне, когато дойде момент, в който възпитанието вече не върши работа, на помощ идват медикаментите- голяма част от населението е на медикаменти от всякаквъв вид(знам го от доктор). Значителна част от населението е на антидепресанти(вж книгата “Prozac Nation)

Но да оставим настрана хората и техните депресии и продължим с кучетата.. Да си куче в Америка- често съм мислел е като да спечелиш от лотарията. Не лотарията за Зелена карта(с нея все пак трябва да се работи), или лотарията с милионите(които ще изхарчиш без да разбереш), а от голямата кармическа лотария. Вероятно си бил добро животно в предишното си прераждане или не си ритал кучета по улиците или ... кой знае. Но си заслужил да се преродиш като куче в цивилизовано, възпитано, спокойно семейство в Америка. Тук ще ядеш здравословна храна, ще ти мият зъбите вечер, ще те водят на лекарски прегледи... Ей- сега се сещам нещо- всички притежатели на кучета- вие по колко пъти си водите животното на преглед? Ако една кучешка година се равнява на седем човешки, то значи, че годишния преглед на кучетата трябва да е седем пъти в една човешка година! Правите ли го това?

Та така- спокойни хора, спокойни кучета. Да, ама не. Вчера разбрах, че Prozac пуска на пазара нов антидепресант, одобрен от FDA(еквивалента на Министрество на здравеопазването) Депресант не за хора, а за кучета. Което ме кара да мисля, че явно добре държащите се американски кучета, в американските семейства също изпадат в депресии като стопаните си. И така- антидепресант за кучета.

Eli Lilly- един друг производител на медикаменти пусна хапчета за кучешко разстройство. Не стомашно разстройство, а психическо. Според тази компания близо 11 милиона кучета страдали от психическо разстройство, когато се разделяли замалко от стопаните си. 11 милиона!  Което било 17% от кучешкото население на Америка. И така- нов, безкраен хоризонт за легалните производители на дрога. Не мога да си представя печалбите!

Кучето е новия идеален пациент. Кучетата живеят по- малко от хората, значи по- добър оборот на болни. Кучетата не се оплакват.. Нямат толкова роднини, които да се мотаят из болниците. Издържат повече на болка. Не повдигат дела срещу клиниките. Имат права, но не могат да четат. Стопаните им са винаги с чувство за вина, че не обръщат достатъчно внимание на четириногите си приятели и са готови да купуват каквито хапчета им изпише доктора, за да се чувстват самите те спокойни. Ако пък нещо стане- чукаме на дърво и “изтърват” животното по човешка вина, последствията не може да са катастрофални за лекуващия. Така си мисля. Знам, че има вече изобретени антидепресанти и за приятели на човека, включително папагали и коне. Аз като притежател на котка ще продължавам да се справям с нрава на моя Макс по същия начин по който се справям със своя си- правейки нищо. Засега Prozac не печели и цент от нас. Но- вие притежатели на кучета, готови ли сте да оставите най-добрите си приятели депресирани? Или разстроени? И трябва ли, по дяволите да ги оставяте толкова задълго сами вкъщи? И толкова ли е задължително да се ходи на работа, след като тя депресира дори кучетата?!   


Источник: http://zaro.blog.bg/viewpost.php?id=65707
Категория: Психология | Добавил: jivi (22.12.2008) | Автор: Захари Карабашлиев
Просмотров: 1000 | Рейтинг: 5.0/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]