Казват, че най-евтиният начин да се сдобиеш с дизайнерски продукт е да си купиш червило. Кеф ти Chanel, кеф ти Versace, кеф ти Dior! Вярно е, тяхната козметика е доста „по-солена” от тази на редовите марки. И, да, удоволствието не е същото като да притежаваш някое дизайнерско парцалче, чантичка или чепици. Но все е нещо. Пък и червилото винаги си е било един вид фешън становище – независимо дали е изразено посредством цвят, вид или марка. Нещо повече – векове наред то е неразделна част от играта между половете – във всякакъв смисъл.

Навикът на жените да оцветяват устните си датира още от зората на човечеството. Според историците първото червило е създадено в Месопотамия преди около 5 хиляди години. Древни скални рисунки, открити в Африка и Западна Европа, доказват недвусмислено, че жените от пещерната епоха са си слагали червило. Никой не може да каже със сигурност защо са го правели и дали с неговапомощ са искали да съблазнят мъжете, или да ги държат на разстояние. Но това, което може да се твърди на 100%, е, че са го приготвяли от строшени полускъпоценни камъни, смесени със сок от диви плодове.

Древните египтянки също били почитателки на оцветените устни. Постигали го много лесно – с най-обикновена къна. Прочутата с козметичните си трикове Клеопатра обаче стигала по-далеч. Тя си правела червило от смачкани на каша червени буболечки. Багрилото от тропически насекоми – т. нар. кармин, било изключително популярно и в Русия в периода XI-XIII век. Но тъй като се внасяло от чужбина, то било доста скъпо и можели да си го позволят само богаташките. На другите им се налагало да се задоволят със сок от моркови или от цвекло. По-нестандартните рускини дори слагали върху устните си счукана на ситно оранжева глина, разбъркана с вода. Този вид „червило” доста стряскал непривикналите с руските странности търговци от чужбина. Затова повечето от тях предпочитали да стоят настрани от местните жени.       

 По-нататък в историята пред червилото се изправили и други трудности, още по-непреодолими. В средата на XVII в. английските свещеници започнали да проповядват, че начервените устни са „дело на дявола и събуждат похот у онези, чиито очи попаднат върху тях.”  Именно по онова време бледата кожа започнала да се възприема като символ на благородство. През 1770 британският Парламент дори гласувал закон, според който „жена, опитваща се да съблазни мъж с помощта на козметични средства, може да бъде обвинена в магьосничество”. А през викторианската епоха (юни 1837 – януари 1901) се смятало, че използването на грим е вулгарно. То било разрешено само на актрисите и проститутките. Въпреки това повечето жени от онова време си  позволявали да ползват домашно приготвени козметични продукти като сок от цвекло за свежи бузи и ориз на прах – за да не им лъщят носовете.  

С настъпването на XX век идва голямата промяна по отношение на производството и употребата на грим. Най-голям е напредъкът при червилата, които през 1915 започват да се произвеждат в САЩ в метална опаковка. Логично, този им вид довежда и до по-големи продажби. Жените от онова време носят кървавочервено червило като символ на новопридобитата си независимост.

През 30-те години Хелена Рубинщайн и Елизабет Арден допринасят допълнително за популяризиране на грима, като отварят първите в САЩ козметични салони. Арден дори уверява клиентките си, че ако носят червило, имат много по-големи шансове да си намерят работа.  

Здравните и женски организации по света отдавна предупреждават, че голяма част от червилата, които се предлагат на пазара, съдържат опасно количество олово. В края на октомври 2007 това беше официално потвърдено с помощта на специално изследване, в което бяха включени 33 марки червила. Тестовете, направени в независима лаборатория в Санта Фе, Калифорния, показаха, че 61% от изследваните продукти съдържат олово с концентрация от 0,03 до 0,65 единици на милион, което е доста над допустимите нива.  

Най-голямо количество от тежкия метал беше открито в червила на Cover Gir, ’Orea и Christian Dior. В САЩ не съществува стандарт за допустимите количества олово в козметичните продукти. Затова специалистите, провели изследването, приеха за основа нормативите за бонбоните, установени от Комисията за контрол на храните и лекарствата на САЩ, които са 0,01 единици на милион. Установено беше, че около една трета от мострите червила надвишават това количество, но също и че нивата на олово нямат връзка с цената на съответния продукт. При някои от по-евтините марки като Revon то не беше открито.

Веднага след като бяха оповестени резултатите от изследването, различни неправителствени организации в САЩ започнаха да настояват Комисията за контрол на храните и лекарствата да изработи специален норматив за козметиката. Оловото е опасно за здравето, защото хроничната интоксикация с него може да доведе до разрушаване на еритроцитите (червените кръвни клетки) и до проблеми с нервната система, стомашно-чревния тракт и черния дроб.

Лекарите предупреждават, че натрупването на метала в организма може да доведе до безплодие, хормонални изменения, менструални проблеми и дори аборт. Добрата новина е, че с помощта на един бърз тест всяка жена може да провери дали червилото, което иска да си купи, съдържа олово. Единственото, което трябва да направи, е да драсне с тестера върху дланта си, а после да разтърка отгоре със златен пръстен. Ако цветът на червилото потъмнее значително, това е сигурен знак, че то съдържа олово.