"Турците се стремят на всяка цена да вземат и пленят Самарското знаме. Опълченците от своя страна го пазят до смърт. Врагът напира...Възползван от своята снажност и юнашка сила, един опълченец с почерняло и окървавено лице скача и грабва поваленото изпокъсано и изпръскано с кръв Самарско знаме. Този опълченец е нашият земляк Никола Корчев." За подвига си бил награден с орден за храброст "Св. Георги" - IV степен.

След Освобождението Никола Корчев отново се хванал машинист. Бил с остър език и управниците не го долюбвали. На молбата му от 1893 г. за увеличение на поборническата пенсия Народното събрание отвърнало с мълчание. През 1902 г. на връх Шипка се състояли грандиозни тържества във връзка с 25-годишнината от Шипченската епопея. Тогава бил открит и осветен новопостроеният храм-паметник при с. Шипка. Били поканени всички живи опълченци. Те облекли униформите, нарамили пушките и се строили за парада. Всички решили дружно, че Самарската светиня може да бъде поверена само в ръцете на спасителя й - дядо Никола Корчев. Тук сред тълпата бил и художникът Ярослав Вешин, който години наред не могъл да забрави образа на достолепния знаменосец. След години той му изпратил телеграма във Варна, че би желал да го нарисува със Самарското знаме в ръце. Старецът се вдигнал с трена от морето чак до София и в продължение на месеци позирал пред живописеца в пълна бойна униформа. Картината била завършена през 1911 г. и станала толкова популярна, че и досега реликвата се свързва в паметта на широката публика именно с образа на опълченеца Никола Корчев.