Аз ще ида в зоопарка,
Без във къщи да се мяркам.

Във училището днеска,
Гого лошо ме наплеска.

Де да бях Човека паяк,
Ех, как Гого щях да смая!

Жоро хапва кифла пак,
За да стане много як.

И за туй да го хареса
Йонка – истинска принцеса.

Като гледам тъй се сещам,
Любовта е сложно нещо.

Мисля много напоследък,
Няма никакъв напредък.

Ох, какво ли мисля още,
През безсънните си нощи.

Редно е навън да ида,
Със децата да се видя.

Таз любов е за големи,
Уж за мене има време.

Факт! И няма да се давам,
Хриси нека се надява.

Цели дни ще си играя,
Чак до късно, а накрая

Шаро – вярното ми куче,
Ще ми каже “Беж да учиш.

Юли месец ей го де е,
Я, кажи Бургас къде е?”