Полето денем е дъхтяща книга.
Искряща книга нощем е небето. * * *Върху попивателната
на небето -
пчела. * * * Врата,
която се отваря с дъх.
А не с докосване на пръсти. * * * Когато две цветя се влюбят -
пчелите празнично запяват. * * * Само за зрящи души
пее хорът на птиците
в катедралата на зората. * * * Щъркели сред черното стърнище...
Войници на надеждата! * * * ... душата сама се разголва
в случайна въздишка. * * * Птици... Птици... -
върху бистрото лице на въздуха -
лунички. * * * ... но само в няколко щастливи мига
разкрива тайните си битието.
Источник: http://liternet.bg/publish7/ddenev/podslushani/content.htm |