Главная » Статьи » Литература

НА МАЙКА МИ - Христо Фотев
Мамо.
И аз ще се завърна, както винаги.
И както винаги, най-неочаквано
прозореца ти ще изпълня в тъмното.
Не ставай изненадано от стола си,
не падай във ръцете ми -
погледай ме
и позволи ми да сваля палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да коленича — да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над дрехите ми, книгите ми - мислите.
И докосни ги - моля те - накарай ме
отново да обикна тежината им.
Не се страхувай — пристъпи в душата ми,
прозорците й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратата й -
върни на огледалото й блясъка.
И изпълни и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
за да живея - за да нося винаги
във мислите си твоето присъствие.
Мамо,
не остарявай, моля те - и никога
не вярвай през деня на огледалото.
В очите ми се гледай непрекъснато.
Съпротивявай се срещу тъгата си.
За здравето си се бори отчаяно.
И защитавай, моля те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суета - понякога
си освежавай със червило устните...
И не умирай - заповядвам ти - до края.
До края съществувай във живота ми.
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля - съзерцавай ме
от погледите на жените - тихите...
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда -
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо.
Не ме изоставяй,
мамо.
Категория: Литература | Добавил: jivi (07.03.2009) | Автор: Христо Фотев
Просмотров: 588 | Рейтинг: 5.0/1
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]