Кораби
Защо във детството си хората
обичат да рисуват кораби?
Дали защото стават лесно -
хоризонтали и отвеси,
и две наклонени черти.
Готово, корабът лети!…
Или пък просто всяко детство
мечтае нещо по наследство.
Защо откакто свят светува,
младежът кораби бленува?
Дали от сладката измама,
че граници за него няма,
дали от страст към приключения,
или от болки и съмнения?…
Но, боже мой, със младостта ни
без кораби какво ще стане!
Защо мъжете чак до края си
от корабите са омаяни?
Защото всеки кораб носи
мечтите, хляба ни, въпросите
до другия живот. И просто
такъв е жребият и поста им-
да бъдат алфа и омега
до хоризонта… и след него.
***
Игра на светлина
На Светла
жена ми
Отвъд светофара,
отвъд, в тъмнината,
след режещо жълтия цвят,
незнаещи старост,
живеят нещата,
които не ми предстоят:
крилото на кораб -
мечтание лунно,
детинският трепет за сняг,
сълзата от гордост,
взривът да целунеш
и щедрото чувство за бряг.
А после пристигат
дъждът и младежът -
класически стих за асфалт…
И мълком, и мигом
в сърцето се вреже
до смърт листопадният валс.
Отвъд светофара,
отвъд, в тъмнината,
презрели сигналния цвят,
без моята старост
живеят нещата,
които не ми предстоят.
Не бъркам ли нещо?…
Жълтееше здрачът:
- Внимавай, поете проклет!
А ето отсреща
забързано крачи
зеленият мой силует…