Главная » Статьи » Литература

България - Румен Стоянов

България

Дъх първи, силен и единствен, та последен, вечен мирис на огнище, на скала, на жито,
вода на живота ми, трибезначална светлина в душата ми, възел на вселената,
босилек върху дланта ми, който трябва да пренеса през всички бури,
кълн и рало съм в браздата ти;
съначалие от наковалня и от слово, едноутробие от пот, насилие и кръстопътност,
гръд на мъката ми и шир на радостта ми...

България

Където земята е по-стара и от въздуха,
където кръв е текла по-обилно от водата,
а времето извира от един босилек
и слънцето е отворена и бяла книга,
където екавци и якавци са кратни на неделимо цяло,
където мъртвите не умират
и насред Балкана завинаги е стъпил лъв от светлина.

и още в www.pogacha.hit.bg (моят първи сайт)



Источник: http://www.pogacha.hit.bg
Категория: Литература | Добавил: jivi (10.12.2008) | Автор: Румен Стоянов
Просмотров: 814 | Рейтинг: 5.0/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]