Идва при мене навъсен министър
и казва: "От утре въвеждаме
пълна забрана на цветните сънища!
Но ние сме хуманисти и затова
разрешаваме да сънуваш във...
черно и бяло.
Разбира се, с данък добавена стойност."

Цветните сънища? Господи!
Моята детска илюзия.
Мойто последно убежище!
Не... Само цветните сънища не!
Давам ви всичко, което поискате.
Имам два декара бащини ниви,
стара кола, CD-ром и китара...
Вземете единия бъбрек,
даже цветния телевизор...
Само не цветните сънища!

Какво би бил животът без тях?
Без вечния чар на Милоска,
без Малволио, Синята птица, Даная?
Без цветния сън
на Джон Ленън, Булат, Бунюел и Буковски,
без прекрасния пролетен звън
на Вивалди и кондора на Гарфънкъл,
разперил свободно криле?
Без великата цветна магия
да променяш света!
Да го правиш престъпно красив и добър!
Макар и само за няколко часа...

Ако някой ден оглупея чак толкова
и поема законите в тая държава,
най-напред ще напиша
Закон за защита на цветните сънища.
С единствена алинея:
Цветните сънища:
неотменно право на всеки!
Чиновник и циганин,
студенти, престъпници,
дори политиците –
всички ще бъдат с еднакви права.

Чак тогава и аз ще запея щастлив:
"Спете спокойно, деца!"