Главная » Статьи » Литература

Басни от Стоян Михайловски
Бог и Добродетелта
 
Яви се Добродeтелта
Пред Бога
И каза му: -Напразно ходя, Боже, по света,
Напразно проповядвам обновление; не мога
Души заспали да пробудя, мрачни умове
Да осветля! И мойте трудове
За да не сгинат без следа, на мене
Е нужно мощно подкрепленье!
- Върни се между земни племена и родове,
Отвърна Господ. . . „Давам ти другар. Той се зове
Търпенье!”
 
Магаре и богомолци
 
Едно магаренце вървеше
Посред голям един пазар
И мъкнеше, в дисаги тежки,
Икони, кръстове и мощи,
Черковнослужителски товар …
Пред него сума
*богомолци
Припадаха на колене. . .
И мислеше, горкото муле,
Че тази чест за него беше,
И почна гордо да реве, —
И взе да рита, да подскача,
Да се търкаля из кала …
Но няколко дебели сопи
Му дадоха да разумее
Кому се кланяше света …
Бухал и светулка
Измежду полските треви
Блестеше, в нощните тъми,
Една светулка лъчезарна . . .
(С това си качество, уви! и тя е тъй злощастна
Кат другите светители на нашата земица!)
Внезапно, бухалът, врагът на всички светлини,
Най-грозната, най-злостната и най-коварна птица,
Подгони светлата мушица
И най-подир я улови . . .
- Какво ти сторих? . . - Ти ми пречиш!
Умри! . . - Че как ти преча ? .. - Светиш!. .
Секира и търнокоп
Един ръждясал Търнокоп, незнам къде забравен
Попитал лъскава една Секира: — Що блести
Всегда лицето ти?
И аз съм от желязо уж направен,
Защо не съм кат тебе гладък, чист,
Лъчист?
От где исхожда между нас
Подобна разлика?... — Секирата тогаз
Отвърнала: — Аз всекий ден отивам на гората,
Сека дърва... Лъскавината
В труда намервам аз,
В труда стои, другарю мой, хубавината... 

Стоян Николов Михайловски (1856-1927) е виден български сатирик, смел изобличител на злото и възторжен проповедник на доброто. Роден в гр. Елена. Завършва френски лицей в Цариград (1872) и правни науки в Екс (1879). Съдия, публицист, учител и професор. Михайловски съзерцава света през очилата на моралиста и философа. Животът в неговото чувство и съзнание е борба за нравствено издигане и изпълнен дълг, изпълнена жизнена мисия. Стилът му, често приема високия тон и архаичната окраска на стила на библейските пророци. Един от ярките представители на критическия реализъм в българската литература. Майстор на баснята и епиграмата. Стихотворението му "Кирил и Методий" е текст на популярния химн "Върви народе възродени".



Источник: http://www.trinity-bg.org/mihailovski/
Категория: Литература | Добавил: jivi (28.10.2009) | Автор: Стоян Михайловски
Просмотров: 1374 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]