| Главная » Статьи » История |
„Бедността в България е просто непозната”, 1914 година
Какво са писали и говорили чужденците за българите в първата половина на ХХ век, когато България е била авторитетна европейска държава. Ето какво са видяли и почувствали те – журналисти, учени, пътешественици, тук – в родината на силните, почтените, възхитителните...
 = = =
„Българинът е истински син на земята... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, бурната приветливост на сърбина, или мечтателния непрактичен идеализъм на руснака. Той по-скоро прилича на шотландец от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя, и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.” /У. Милър, 1907 г./ = = =  "Колкото повече човек опознава българите от Македония, толкова повече се възхищава… Просвещението сред българите не намалява племенния инстинкт за саможертва, дори сякаш го подсилва. Албанецът се отказа от религията си, за да добие правото да носи оръжие. Българинът от Македония пази религията, завещана му от вековете, превива врат под ежедневния труд, придобил е търпението на роба, за да запази добродетелите на мъченика.” /Х. Брейлсфорд – английски публицист, 1906 г./ = = = "По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин. Той е фермер, при когото типичните за фермерите недостатъци са подсилени. Но при него са подсилени и добродетелите на фермерите. Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да удовлетворят сами… Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри… В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България… Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” /У. Монро – автор на първата история на България на английски език. Вж. Bulgaria and Her People. Washington, 1914./ = = = "Това бяха забележителни хора. Селяни с чиста кръв, незасегнати от никакви морални болести, с храброст и издръжливост, заради които се прочуха в цяла Европа, с качества на духа и тялото, които са уникални по света.” /Н. Бъкстон за българите по време на Първата световна война/. = = =
"Българските мъже от всички класи могат да служат за пример на мъжете от повечето европейски нации.” /С-К. Стобарт, 1913 г./
= = = "Това, което този народ(българите), способен и енергичен, създаде в областта на науката, изкуството и народното стопанство, е удивително. /проф. Николае Йорга – румънски историк. Из реч в румънския парламент, 1930 г./ = = =  "Вашата страна е една страна с голяма духовна култура, високите нравствени качества на вашия народ му позволяват да се надява на едно по-добро бъдеще.” /граф Д'Адикс. Интервю пред в. "Зора”, 1933 г./ = = = "С преминаването на българската граница при Свиленград като че ли навлязохме в една приказна страна. След запустелите, буренясали и безлюдни полета на турска Тракия, нам се стори, че навлизаме в един истински Ханаан. Докъдето ни стигне окото се виждаха отлично подредени ниви, китни градини, дървета, безбройни стада, спретнати и здрави селяни, които разпръснати из полята, работеха с песни. За мен, който идвах от Азия, това бе първото ми най-хубаво впечатление от Европа. Вие сте чудесна страна и народ с блестящо бъдеще.” /Из разговора на немски професор с писателя Стилиян Чилингиров, публикуван в 1938 г./ = = = "Страната ви е същински земен рай. Където и да се обърне човек, вижда хубави нивя и градини. Особено впечатление ни прави трудолюбието на вашия народ. Вие вече сте ни задминали в лозарството. Миналата година /1937 г./ ние сме изнесли 4 млн. кг. грозде, а вие – 29 млн. /из разговор на гръцки учител със Ст. Чилингиров, 1938 г./. = = = Момчил Попов (Георги Василев Попов) е роден на 25.05.1957 г. в София. Син, внук и правнук на артисти визионери, завършва средното си образование по дизайн и вътрешна архитектура в родния си град. Учи и фотография. Първите му публикации обаче го насочват към изкуството на словото. С променлив успех и не съвсем старателно завършва през 1985 г. ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност Българска филология. Шестицата от защита на дипломна работа в катедра "Съвременен български книжовен език" обаче и днес топли перото му. Университетът във Велико Търново е организатор и домакин на първата му самостоятелна фотоизложба (1981). Следващите две (1982 и 1986) са експонирани в София - Студентския дом на културата и Младежкия дом "Л. Димитрова" (днес зала "Оборище"). От 1982 г. се труди на журналистическото поприще: вестниците "Ехо", "Свободен народ", "Български писател", "Денница", списанията: "Планета Екоинфо", "Гора", "Туризъм и отдих", "Еволюция". Поради несходство с принципите и "креативността" на метода "соцреализъм" до 1989 г. белетристиката му рядко е усещала печатарско мастило. Не членува, а понякога и сам се отписва от художествено-творчески организации и съюзи. Автор е на пет книги: "Интимности в пейзажа" (1992, сборник разкази), "Копринената Мег" (1993, роман), "Танц с вятъра" (1994, сборник разкази), "Ерос и Потури" (1996; 2008, сатирична проза), "София - европейска дестинация. І част" (2006, на български и английски).
Фотографии : Фамилен архив на Момчил Попов 1. Мебелно-столарско ателие, София, 1930-те 2. Участник в Първата световна война, Пернишко, 1920-те 3. Жени в празнични носии, Пернишко, 1920-те Источник: http://izsofia.blogspot.com/2010/06/1914.html | |
| Просмотров: 1162 | |
| Всего комментариев: 0 | |
