Главная » Статьи » История |
„Бедността в България е просто непозната”, 1914 година
Какво са писали и говорили чужденците за българите в първата половина на ХХ век, когато България е била авторитетна европейска държава. Ето какво са видяли и почувствали те – журналисти, учени, пътешественици, тук – в родината на силните, почтените, възхитителните...
![]() = = =
„Българинът е истински син на земята... Пестелив и сдържан, българинът не притежава лекомислената веселост на румънеца, бурната приветливост на сърбина, или мечтателния непрактичен идеализъм на руснака. Той по-скоро прилича на шотландец от равнината и носи многото си възхитителни качества зад външност, зад която малцина имат щастието да проникнат…Оставете българина и черногореца на парче пустееща земя, и българинът ще я превърне в розова градина, докато черногорецът ще продължава да гледа.” /У. Милър, 1907 г./ = = = ![]() = = = "По никакъв начин не бих искал да подценявам българския селянин. Той е фермер, при когото типичните за фермерите недостатъци са подсилени. Но при него са подсилени и добродетелите на фермерите. Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да удовлетворят сами… Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри… В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България… Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” /У. Монро – автор на първата история на България на английски език. Вж. Bulgaria and Her People. Washington, 1914./ = = = "Това бяха забележителни хора. Селяни с чиста кръв, незасегнати от никакви морални болести, с храброст и издръжливост, заради които се прочуха в цяла Европа, с качества на духа и тялото, които са уникални по света.” /Н. Бъкстон за българите по време на Първата световна война/. = = =
"Българските мъже от всички класи могат да служат за пример на мъжете от повечето европейски нации.” /С-К. Стобарт, 1913 г./
= = = "Това, което този народ(българите), способен и енергичен, създаде в областта на науката, изкуството и народното стопанство, е удивително. /проф. Николае Йорга – румънски историк. Из реч в румънския парламент, 1930 г./ = = = ![]() "Вашата страна е една страна с голяма духовна култура, високите нравствени качества на вашия народ му позволяват да се надява на едно по-добро бъдеще.” /граф Д'Адикс. Интервю пред в. "Зора”, 1933 г./ = = = "С преминаването на българската граница при Свиленград като че ли навлязохме в една приказна страна. След запустелите, буренясали и безлюдни полета на турска Тракия, нам се стори, че навлизаме в един истински Ханаан. Докъдето ни стигне окото се виждаха отлично подредени ниви, китни градини, дървета, безбройни стада, спретнати и здрави селяни, които разпръснати из полята, работеха с песни. За мен, който идвах от Азия, това бе първото ми най-хубаво впечатление от Европа. Вие сте чудесна страна и народ с блестящо бъдеще.” /Из разговора на немски професор с писателя Стилиян Чилингиров, публикуван в 1938 г./ = = = "Страната ви е същински земен рай. Където и да се обърне човек, вижда хубави нивя и градини. Особено впечатление ни прави трудолюбието на вашия народ. Вие вече сте ни задминали в лозарството. Миналата година /1937 г./ ние сме изнесли 4 млн. кг. грозде, а вие – 29 млн. /из разговор на гръцки учител със Ст. Чилингиров, 1938 г./. = = = Момчил Попов (Георги Василев Попов) е роден на 25.05.1957 г. в София. Син, внук и правнук на артисти визионери, завършва средното си образование по дизайн и вътрешна архитектура в родния си град. Учи и фотография. Първите му публикации обаче го насочват към изкуството на словото. С променлив успех и не съвсем старателно завършва през 1985 г. ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност Българска филология. Шестицата от защита на дипломна работа в катедра "Съвременен български книжовен език" обаче и днес топли перото му. Университетът във Велико Търново е организатор и домакин на първата му самостоятелна фотоизложба (1981). Следващите две (1982 и 1986) са експонирани в София - Студентския дом на културата и Младежкия дом "Л. Димитрова" (днес зала "Оборище"). От 1982 г. се труди на журналистическото поприще: вестниците "Ехо", "Свободен народ", "Български писател", "Денница", списанията: "Планета Екоинфо", "Гора", "Туризъм и отдих", "Еволюция". Поради несходство с принципите и "креативността" на метода "соцреализъм" до 1989 г. белетристиката му рядко е усещала печатарско мастило. Не членува, а понякога и сам се отписва от художествено-творчески организации и съюзи. Автор е на пет книги: "Интимности в пейзажа" (1992, сборник разкази), "Копринената Мег" (1993, роман), "Танц с вятъра" (1994, сборник разкази), "Ерос и Потури" (1996; 2008, сатирична проза), "София - европейска дестинация. І част" (2006, на български и английски).
Фотографии : Фамилен архив на Момчил Попов 1. Мебелно-столарско ателие, София, 1930-те 2. Участник в Първата световна война, Пернишко, 1920-те 3. Жени в празнични носии, Пернишко, 1920-те Источник: http://izsofia.blogspot.com/2010/06/1914.html | |
Просмотров: 1734 | |
Всего комментариев: 0 | |