Този афиш ми привлече вниманието днес. Мисля, че събитието заслужава да бъде рекламирано.
За нас, хората, родени и израсли край морето, цацата си е направо философия. Има и не малко стихове посветени на това морско чудо!
Цаца
Ще спра (все някога) да плувам.
Морето ще ме радва от Капаните
и Цацата (със бира!) ще тъгува
за дълбините и мощта на океаните.
Работа на бряг ще си намеря -
от 8 чак до 5 след обед.
Щастлив, домашен и премерен
животът ми ще продължи напред.
Идилия прекрасна! И покой.
От Понеделник - та до Петък.
И празни празници - порой;
И делници прекрасни шетат.
*
Така ще стане, не се смей!
Мечтите ни умират най-последни,
Но трябва още един рейс -
от най-последните - последен.
(6 март 2003, Ломбо Есте)
Морски стих
Ще взема стих да драсна за морето,
за плажове, за морските вълни.
Капанчета за биричка и цаца
и много, много хубави жени.
Разхождащи тела по монокини,
привличащи очи като магнит.
Русалки, сякаш сред вълните сини,
взривяват мислите кат с динамит.
Мъже с коремчета от бира,
изтягащи лениво телесата,
мечтаят си за готините мацки,
но бира с цаца също са в главата.
Дечица припкат голички по плажа,
нехаят те за тези чудеса.
Студено сладоледче ще похапнат
и после беж във топлата вода.
Настъпва вечерта прохладна
и почват се купоните безкрайни.
За някой биричка и цаца,
за други са русалките омайни.
(Христо Костов)
Бира с цаца
От кога ти разправям - свиват се в листчета: неудобни понятия, ароматни треви. Бавно изписани със знаците липсващи константите слисани, отречени с писъци; деликатно обрязани златни среди. Окосени сечения. Край безначални крайъгълни твърди скали - там да гори, там да шуми. На търг да наддаваш за себе си. Дай - получи. Само фасът остана и невъзкръсваща пепел на листа с цени. За бира наливна и малки пържени рибки...
(Марвин)
