Ти си буден светец - и пастир на душите.
Вечен спътник на времето в мрака свиреп.
Ти си бог и човек - и над тебе звездите
все ще гледат и все ще напомнят за теб.
Ти си в нас. И си млад и красив като песен.
И небето лети над челото ти пак...
Вятър вие, размахва камшика си бесен
и издига виелици с гарванов грак...
Ти си тук. Мъж достоен. И горд. И всесилен.
Дай ни капчица свяст и от своя живот
ни прелей любовта към отечество мило - 
като тебе да мрем за родина и род...
Не бесилото твое, твоя подвиг ни трябва - 
светлината на твоята българска кръв.
Да преминем през болки и низости храбро,
всеки сам да пречисти душата си пръв.
Аз целувам очите ти както във храма
и свещицата паля с молитвен мълвеж:
Да обърнеш съдбата ни - мъка да няма,
на България слънце и път да дадеш...
Драгни Драгнев