| Главная » Статьи » Култура и изкуство |
Из интервюто на Наталия Николаева със Захари Карабашлиев за Public Republic
 Самотно занимание ли е създаването на литература? Каква метафора бихте избрали за писането на книги? А за Вашия стил на творчество? Самотно е. За метафора не съм мислил. А за моят "стил на творчество” –не мисля за това, така както не мисля какъв стил ми е походката или как точно дишам. Скептичен съм към автори, които се самоетикират. Най-вълнуващият комплимент, който сте получили за „18 % сиво”?
Наскоро чух това от една възрастна и много интелигентна жена: "Радостна съм, че съм на 85 години, защото само така можех да се запозная с книгата Ви.” Кога и къде се чувствате чужденец? И това е повод за…?
В момента никъде. Но е имало моменти преди години, когато съм се чувствал чужденец в България. Което не значи, че един ден няма да се почувствам отново чужденец някъде другаде. Трагедията и красотата на мислещите човешки същества е, че ние сме и оставаме завинаги екзистенциални бежанци. На нас ни е перманентно отказана виза към спокойствие и родина. И с право. Три думи, които описват усещането Ви за родина? А за Америка?
Необяснима. Любов. Болка. / Свобода. Несвобода. Огромна. Споделяте ли мисълта на Труман Капоти: „Вярвам повече на ножиците, отколкото на молива?” Какво бихте посъветвали младите автори?
Аз имам две ръце – с едната пиша, с другата режа. Не бих посъветвал нищо нито млади, нито стари автори. Мисля, че няма по-жалка картина от автор, който ръси съвети. В едно интервю казвате «Не помня ден, в който да съм спирал да уча». Какви нови измерения Ви дадоха филмовите продуцентски класове в Лос Анджелиз, кино- и театър-уоркшопите?
Препотвърдиха се някои мои убеждения. Те най-общо могат да бъдат формулирани с мотото на Nike — "Just do it.” Каква е ролята на писането на книги и фотографията в творческия процес и в живота Ви?
Все по-застрашителна. Мястото, на което се чувствате най-уютно?
У дома (където и да е той в дадения момент), с книга в ръка, на дивана. Кои са любимите Ви съвременни български автори?
Ако са ми любими – те са съвременни, без значение кога са живяли – Захари Стоянов, Йордан Йовков, Радичков, Далчев, ранния Пасков, Димитър Димов, Константин Павлов, Яворов, много са… Откривате ли интерес у американците към българската литература и драматургия?
Въпросът е прекалено общ. Кои американци? Коя българска литература? Коя българска драматургия? Американците, с които общувам се интересуват много. За останалите не знам. За какво мечтаете?
За време, в което да имам време просто да мечтая. Бихте ли довършили изреченията:
Вярвам… винаги. Бих променил… някои свои кусури, ако можех. Не бих променил… кусурите на другите, дори и да можех. Вдъхновението… всъщност съществува. Най-често срещаният предразсъдък … е, че останалите имат повече предразсъдъци от нас. Емиграцията… не е географски обусловена. Онова, което ми липсва в Америка, е… бозата За сметка на това в Америка… имам достъп до други благини Моята най-голяма грешка… не бих споделил в което и да е интервю. Първата ми любов… продължава. Щастлив ме прави… понякога нещо съвсем дребно, както и щастието на някой друг. Натъжава ме… тъгата на близък човек. Бъдещето… е нещо, за което не мисля – така или иначе ще прекарам остатъка от живота си в него.  Захари Карабашлиев е български писател, живеещ в Калифорния.
Роден във Варна, завършва Шуменски Университет "Епископ Константин Преславски” специалност "Българска филология” В годините след дипломирането си, работи в радио, в реклама, в строителството, клубен DJ през нощта и маркет девелопър на "Кока-Кола” през деня. През 1997 се премества със съпругата си Силвия и дъщеря Сара в САЩ. Учи Художествена фотография в Щатския Университет на Охайо и завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис. В Америка Захари Карабашлиев е работил като куриер, барман, професионален фотограф и др. Публикува разкази, есета и публицистика в български и англоезични списания и вестници. Белетристика
Дебютният роман на Захари Карабашлиев „18% сиво"(Изд. СИЕЛА, 2008) дотук претърпява пет издания и е класиран сред стоте най-любими книги на българите в кампанията на BBC Голямото четене. „18% сиво", роман (СИЕЛА, 2008) Литературна награда "ВИК” за Роман на Годината наградата Цветето на читателите на Хеликон – присъждана за търговски успех на книга, 2009 шортлист за Националната литературна награда "Елиас Канети”, 2009 шортлист за литературната награда "Книга на годината” от най-голямата търговска верига книжарници ХЕЛИКОН, 2008 "Кратка история на самолета”, разкази (СИЕЛА, 2009) – Книга на годината на Хеликон, 2009) Драматургия
„Неделя вечер" , пиеса носител на най-престижната театрална награда за драматургия в страната „Аскеер" 2009. Играе се на сцената на Театър София. шортлист за Националната литературна награда "Елиас Канети”, 2009 „Откат", пиеса носител на Голямата награда на конкурса Нова Българска Драма 2008. Играе се. Источник: http://www.public-republic.com/magazine/2010/03/40824.php | |
| Просмотров: 1150 | |
| Всего комментариев: 0 | |