Това растение е познато и в нашата страна, но като джел, самодивски чемшир и бодлива зеленика. То е свещено дърво в християнската култура. Асоциира се с Рождество и с Разпятието на Христа. То широко се използва в цял свят по време на зимните празници за украса на помещенията и празничната трапеза. 

Това красиво вечно зелено растение има разклонени и бодливи клони, образува гъста и красива корона. Цъфти обилно не само в природата, но при отглеждане в домашни условия. Неговото време за цъфтеж е май-юли. Цветовете му са бели, ароматни, върху къси дръжчици.

След цъфтежа се образуват кръгли плодове в ярък червен цвят, които се запазват дълго време и му придават декоративна ценност. Илексът понася много добре умереното осветление, но не издържа на суша.

Затова трябва да се полива системно. В никакъв случай не бива да се допуска засъхване на почвата. Историческите летописи разказват, че по коледните празници келтите в древна Галия - друидите, щедро раздавали клонки от илекс - по това време те винаги са отрупани с узрели червени плодчета. И до наши дни в края на декември из всички Британски острови - по улици и цветарски магазини, неизменно се продават тези клончета. От тях правят коледни украси, венчета за стени или за празничната коледна трапеза. С тях дори украсяват коледните сладкиши, изпечени в специални форми. И у нас вече няколко години в цветарските магазини могат да се намерят млади плодоносещи дръвчета в саксии. Те с успех заменят отрязаната елхичка за Коледа.

Най-често клонките за коледната украса се аранжират във вода. Когато празниците отминат, ако в помещението е достатъчно топло, те образуват коренчета. През пролетта тези млади растения може да се засадят на постоянно място. И понеже нараства бавно, илексът може да се отглежда и в саксии. Те имат това предимство, че остават на открито без растенията да пострадат от зимните студове. Около Коледа саксиите са добре дошли в празничната стая, окичени като жива елха.