| Главная » Статьи » Коледа и Нова година |
Седмото джудже
 "Било сред зима и снежинки се сипели като пух от небето. Една царица седяла до прозореца с рамка от черно абаносово дърво и шиела..." - така започваше любимата й приказка. Младата зъболекарка гледаше навън през запотения прозорец на кабинета. Снегът валеше на едри парцали. Трупаше мека бяла завивка по улиците и покривите, по колите и по главите на хората. И в тази реална бяла приказка тя си мислеше с досада, как трябва да разкопава колата после, за да се прибере у дома, където я чакаше домакинската работа. И домашните на малката. А трябваше да купува и подаръци... - Ех, прозо, прозо! И най-хубавата приказка можеш да развалиш! - помисли си саркастично наум. Днес нямаше повече пациенти. Улисани в празничните приготовления, хората забравяха около Коледа, че имат зъби. Само някой спешен случай можеше да я изненада. Реши да си тръгне по-рано и започна бавно да се приготвя. Почисти, стерилизира инструментите, прибра журнала и поля коледната звезда. Тъкмо се преобличаше, когато звънецът я изненада. Е, точно сега ли? Един път да реши да си тръгне по-рано и да не може. Отвори с раздразнение, искаше да откаже. Но не можа. На вратата стоеше дядо Коледа и се усмихваше... без зъби. - Здравей, Снежанке хубава! Трябват ми нови зъби, че иначе ще уплаша децата. - Ха, Дядо Коледа... Ама аз вече си тръгвам. Защо не дойдеш пак догодина? То с тая брада на никой няма да му направи впечатление, че си без чене. - Виж сега, не можеш да откажеш на дядо Коледа. Шефовете ще ме изгонят, а разчитам на тая работа. Внучетата подаръци искат, а пенсията малка. В тебе ми е надеждата, гълъбче! - Хайде влизай, да видим какво ще направим. Ще се обадя сега на зъботехничката, може и да дойде за дядо Коледа. А къде ти е чувала с подаръци? - Ти си голяма за подаръци вече. Я кажи колко ще струват зъбите сега? - Е, дядо Коледа, дядо Коледа... човек никога не е достатъчно голям за подаръци. Хайде да се споразумеем - аз ще ти направя зъбите безплатно, а ти ще ме вземеш за Снежанка. За няколко часа само... - Ех, това да искаш, Снежанке! Тъкмо дъщеря ми ще си почине, че цял ден я тормозят малките. - Сядай сега тука и отваряй устата - широко! Усмихна се - наистина както в стария виц всички мъже я гледаха с широко отворена уста, когато работеше. Но върха беше когато и дядо Коледа я гледаше зяпнал... Чудеше се как й дойде тая глупост в главата. Тя, улегналата омъжена жена с дете и солидна професия, да се прави на Снежанка! Мъжът й щеше да я спука от подигравки, само ако разбереше! Всъщност знаеше защо. Цял живот искаше да бъде Снежанка, а все играеше ... седмото джудже. Още от дете. Беше най-дребната, най-малката и най-невзрачната в детската градина. За Коледа й даваха костюма на седмото джудже - жълт със звънчета. Първият път много му се зарадва - облече го и веднага влезе в роля. Разходи се по перваза на отворения прозорец. Това беше нейната сцена и много искаше да я забележат, да й ръкопляскат. Живееха само на втория етаж, защо да не изнесе театрално представление за пешеходците на улицата? Скоро обаче майка й се появи от кухнята, заедно с една разтревожена зрителка от публиката и ... театърът свърши набързо и без овации. После видя красивата бяла рокля на най-хубавото момиченце, което щеше да играе Снежанка. Много й се искаше да може и тя да я облече. В училище пак беше най-малка. В часа по физическо заставаше последна в редицата. Учеше стоматология, а не медицина. Омъжи се, но не за голямата любов. Роди дъщеря, а не син. И през цялото време продължаваше да играе перфектно седмото джудже. Беше изучила всички детайли на ролята. Навсякъде вършеше черната работа, без някой да я забелязва. Дори вече не играеше. Беше си седмото джудже. Но сега, най-накрая, щеше да е Снежанка. Постави най-хубавото чене. Усмихна дядо Коледа, безплатно. И тръгнаха към Мола. Чакаха ги вече. Бързо сложи бялата рокля - стоеше й безупречно. Грим, перука - преобрази се изцяло, не можеше да се познае. Усмихваше се, вживя се в мечтаната роля, но децата не й обръщаха никакво внимание. Тичаха при дядо Коледа за подаръци или играеха с джуджетата. Дъщеря й скачаше около... седмото джудже. Не я разпозна, дори не я забеляза! Само майка й я гледаше с възхитена усмивка. - Много си хубава, Снежанке! Доволна ли си сега? Не беше. Обувките й убиваха, беше й студено в хубавата рокля, гримът й се размаза. Дядо Коледа постоянно я командваше. За първи път в живота си мечтаеше да е... седмото джудже и да скача заедно с дъщеря си. Источник: http://coacoa11.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/12/25/sedmoto-djudje.1035109 | |
| Просмотров: 936 | |
| Всего комментариев: 0 | |