| Главная » Статьи » Коледа и Нова година |
Спиридонова овца - една Коледна приказка
 Таня допива чая си и баба й слага на масата табла, покрита с чиста, бяла кърпа. - Бабо, какво има там? - нетърпелива е Таня. - Козули. - Какво? - не разбира внучката. Баба смъква кърпата от подноса и се усмихва. Там лежат златисти, медени курабийки. Но какви курабийки! Всяка е във формата на овчица. - Колко са сладки! - скача Таня и се надвесва над подноса. - Овчици! Баба доволно кима. - Когато бях малка колкото теб, с моята баба за Рождество винаги печахме козули, ето такива тестени фигурки. - А защо козули? Та те са овци, а не кози? - Вярно! - съгласява се баба. - У нас на село печаха и кози, и крави, и коне. А моята баба винаги печеше овце. Казваше, че пастирите, които първи дошли да се поклонят на Христос, са пасели овце. И че сам Господ е сравнявал душата на вярващия човек с овца, защото тези животни са много кротки и послушни. - Беее! - Таня хваща в ръка една тестена овчица и си играе. - Беее! - А сега, сладка моя, - баба прибира чашата на Таня от масата, - слагай си престилката, за да украсим нашите овчици и после ще ги закачим на елхата. - Супер! А с какво ще ги украсяваме? С боички ли? - недоумява момиченцето. - Не, разбира се! Ето виж, в тези пакетчета има цветна глазура - бяла, розова, синя, жълта. Взимаме една овчица - баба слага една курабийка пред себе си - и и рисуваме очички, носле, уста, вълна, опашка, крачета. Красиво ли е? Бабината къдрава овчица сериозно гледа Таня от масата. - Хей, трябва да й нарисуваме панделка - вика Таня и грабва розовата глазура. - Ето така. Веднага се развесели! Момиченцето си слага престилка и се хваща да украсява курабийките. Скоро масата се покрива с разкрасени овчици - коя има синя камбанка на шията, коя тропа с жълти копитца, а една държи в уста цял букет розови цветя. *** - А сега - казва баба, когато всички са украсени, - трябва да ги оставим да изсъхнат. Виждаш ли, имат дупчици на гърба? През тях ще прекараме лентички и всяка овчица ще можем да закачим на елхата. - Бабо! А защо една овчица няма дупчица? - забелязва Таня. - Това е Спиридонова овца - намига баба. - Как? - не разбира Таня. - Така. Днес е 12 декември*, денят на свети Спиридон. И затова тази овчица няма да иде на елхата. - А къде ще отиде? - В устата на Танчето. Таня пляска с ръце и радостно се смее. - Но първо чуй историята за свети Спиридон и неговата овчица - започва да разказва баба. Сяда на дивана и хваща плетката. - Някога, много отдавна живял един овчар. Той се наричал Спиридон и имал много овце. - Толкова много, колкото ние ще имаме на елхата ли? - пита Таня. - Даже повече. Той имал огромно стадо. Но не това е важното. Важното е, че Спиридон обичал Бога и живеел така, че да не се срамува пред него. По съвест! - Какво значи да живееш по съвест, бабо? Баба пуска куките и сериозно поглежда внучката: - Днес, докато украсявахме козулите, не ти ли се искаше да изядеш една или поне да и отхапеш крачето? - Да, искаше ми се ... - изчервява се момиченцето. - А защо не го направи? - Мислех, че е лошо. - Вярно! - усмихва се баба. - И това ти го е подсказала съвестта. И си юнак, че си я послушала. А случвало ли ти се е все пак да направиш нещо лошо, да се чувстваш зле от това и да искаш да се скриеш от всички? Но където и да се свреш, то не минава, докато не поискаш извинение от мама или татко. Случвало ли ти се е? Таня кимва. - Защото е проговорила съвестта ти. Съвестта е глас Божий у човека. Когато я слушаме, ни е радостно и леко, а когато не - тежко и горчиво. Да живееш по съвест значи винаги да ти е хубаво и спокойно на сърцето. Разбра ли? - Така ми се струва - въздъхва Таня. - И така, живял свети Спиридон по съвест. Затова хората го уважавали и го направили епископ на град Тримитунт. - И той престанал ли да пасе овце? - Не, останал си овчар. Но слушай нататък. Веднъж дошъл при него човек и му казал: "Продай ми 100 от твоите овце." "Какво пък? - помислил си свети Спиридон. - Аз имам много. Мога да му продам 100, след като му трябват." Договорили се за цената. Спиридон бил много доверчив и купувачът решил да го измами, платил му за една овца по-малко. - Ха! - възкликва Таня. - Ха, я! Отделил му Спиридон 100 овце. Деветдесет и девет тръгнали спокойно с новия стопанин, само една не искала. Все се отбивала от стадото и се връщала обратно при Спиридон. Три пъти я водил той при купувача . Накрая онзи се разлютил и я грабнал на рамо, сам да я носи. А тя се дърпала и блеела, колкото и глас държи. "Нещо не е наред" - досетил се светията и казал на купувача: "Неслучайно не иска да дойде овцата при теб!" Тогава човекът разбрал, че хитростта му излязла наяве и паднал на колене пред Спиридон: "Прости ми, свети човече! Платих ти само за 99 овце. Ето, вземи пари и за стотната." Спиридон му простил. А овчицата веднага станала послушна и сама тръгнала след новия стопанин. - А аз нямаше да му простя! - възмущава се Таня. - И овцата нямаше да му дам! - Защо? - А той защо ме лъже? - Да, детенце, според нашите обикновени човешки разбирания е по-добре да накажем измамника. Но светиите ни учат да прощаваме с примера си. Защото с кротост и смирение по-бързо можеш да научиш човека, отколкото с наказание ... В коридора се чува шум. - Елхата! - вика Таня и скача от дивана. Инна Сапега (в съкращения) *В оригинала е 25 декември, когато руснаците честват Св. Спиридон. За тях също Бъдни вечер и Рождество Христово са на 6 и 7 януари.
Источник: http://prit4ite.blogspot.com/2012/1 | |
| Просмотров: 801 | |
| Всего комментариев: 0 | |