| Главная » Статьи » Християнство |
Молитвеното правило и неговото изпълнение
В разговор с благочестива християнка от нашата енория тя сподели следното: „Четох писаното от св. Йоан Кронщадски, че при изпълнение на молитвеното правило „е по-добре да кажеш пет думи от сърце, отколкото множество думи с езика си”, а свещеникът, при който се изповядвам, ми казва, че трябва да чета всички утринни и вечерни молитви от молитвеника. Ако не мога да не се разсейвам по време на цялото молитвено правило или нямам време, не е ли по-добре да постъпвам – както съветва споменатият светия – казвайки само няколко молитви?"
Този въпрос трябва да се разгледа обстойно, понеже, от една страна, темата за молитвата е централна за духовния живот на православния християнин, а от друга – съществува опасност от объркване, ако се впуснем в прибързани тълкувания само на едно изречение от един свети отец.
И тъй, казаното от св. Йоан Кронщадски, явява ли се омаловажаване на необходимостта от изпълняване на молитвеното правило в молитвеника? По наше мнение това би било твърде повърхностно разбиране, също както преди векове богомилите, изтъквайки, че Иисус Христос казал на апостолите „молете се тъй” (Мат. 6:9), проповядвали само молитвата „Отче наш”. Най-напред не може да не забележим, че не само в указаното място, но и на много други св. Йоан Кронщадски се връща към тази тема и настоява молитвата да се извършва с „топло чувство”, със „съчувствие”, от „вярващо, любящо и благодарно сърце”, с „жива вяра”, „със сърдечна непоколебимост”, „с пълна искреност”, „истинни по сърце”, не „механически”, не само „външно” с уста, без участие на ума и сърцето, „без вяра, разсеяно, студено”.
Казано накратко, изхождайки от опита на Църквата и от личния си молитвен опит, св. Йоан постоянно е напомнял на своите съвременници, че трябва да наблягат не толкова на „количеството”, а на „качеството” на молитвите си. Защото неговата „аудитория” се е състояла преимуществено от православни християни, които е нямало нужда да бъдат убеждавани много, че трябва да се молят. Нещо повече – мнозина са четяли и много повече от положените утринни и вечерни молитви, псалми, канони, акатисти. Но от зоркия духовен поглед на праведника не е могло да се укрие, че много често тези продължителни молитвословия се извършват механично, без стремеж за общуване с Бога, за похвала от хората или от гордост, а понякога, може би, просто „защото така трябва”, защото така са свикнали. Такива "молитвеници” не постигат целта на молитвата, а понякога дори и прогневяват Бога с разсеяното си и небрежно (но дълго!) молене. Подобни наблюдения и разсъждения намираме и у други свети отци. Например св.Симеон Нови Богослов изтъква, че е много тежък грях „да се молиш без страх Божий, без внимание и благоговение.” А св. Игнатий Брянчанинов казва: "Достойнството на молитвата се състои единствено в качеството, а не в количеството. Количеството е похвално тогава, когато довежда до качество. Качеството винаги води към количество, но количеството води към качество само когато молещият се старателно се моли. Качеството на истинската молитва се състои в това – умът по време на молитва да пребъдва във внимание, а сърцето да съчувства на ума”.
И сякаш отново се връщаме на въпроса оправдано ли е след всичко казано дотук да се настоява за изпълнение на молитвеното правило? Същият велик руски светител – Игнатий Брянчанинов, на друго място пише: „Душата, тръгваща по Божия път, е потопена в дълбоко неведение за всичко божествено и духовно, макар тя да би била и богата с мъдростта на този свят. По причина на невежеството си тя не знае как и колко трябва да се моли. За подпомагане на младенчестващата душа Светата Църква е установила молитвените правила.
Молитвеното правило е сбор от няколко молитви, приспособени към известно обстоятелство и време. Целта на правилото е да достави на душата недостигащите и молитвени мисли и чувства, при това мисли и чувства правилни, святи, истинно богоугодни. С такива мисли и чувства са пълни молитвените правила на светите отци, от чиито благодатни молитви е съставен Молитвеника. Великите отци, пребиваващи от обилното действие на Божията благодат в непрестанна молитва, не са изоставяли и своите правила, които са били навикнали да извършват в определени часове на деня и нощта (нощни и дневни молитви) …
Необходимостта от съблюдаване на молитвените правила от християните се вижда и от примерната изповед – образец, която намираме в творенията на св. Димитрий Ростовски: „Съгреших, че не спазих молитвеното си правило; … че често пъти лягах без вечерни молитви, а след ставане от сън пренебрегвах утринното правило”.
А изобщо насъщната потребност от правила в духовния живот (в това число и молитвени) най-добре е обяснил св.Теофан Затворник: „Без правило е невъзможно да се съхрани постоянството на усърдието, твърдостта на намеренията и да се запази силата на волята. Изпълненият с ревност дух се поддържа и крепи от упражняването: когато то е недостатъчно, неизбежно отслабва и се изтощава сам по себе си … Ако липсва правило, се явяват прекъсвания, промеждутъци, затихвания, спиране, отклонения и така се нарушава единството на жизнения порядък, напрежението отслабва, ревността охладнява. Затова св. Исаак Сирин казва (в Слово 85, стр. 534), че помрачението на ума, вътрешният смут, разленяването и всички житейски смущения зависят от това, че такъв живот протича без установени определено правило и ред. В случай, че правило липсва, всичко зависи от присъствието на духа, но можем ли да разчитаме на него? Той е като променящото се дихание на вятъра. Когато е в добро разположение, всичко се върши бързо, но налегне ли го разленяване – и дребните неща трудно се изпълняват. Щом е определено правило, искаш или не – трябва да го изпълняваш и така привикваш към непрестанно изпълнение.
Разбира се, молитвеното правило не може да бъде налагано като калъп – винаги и върху всеки еднакво. Така и децата, докато са малки, се учат да казват 2-3 молитвички сутрин и вечер, а с израстването си, постепенно трябва да се приучат и към останалите молитви от правилото. Също така и хората, пребивавали до определен момент изобщо без молитва, или пък задоволявали се с молитви от типа „Боже, ела да спим” (вечерна) или „Боже, ти пред мене, а аз след Тебе” (утринна), не е разумно веднага да се товарят с непоносима тежест. Те най-напред нека узнаят, че има такова нещо наречено „молитвено правило”, какво представлява то, каква е целта на изпълняването му и каква е ползата от това, и след това полека-лека да се приучават към молитвите. Отначало нека започнат с „Отче наш”, „Богородице Дево, радвай се …”, Символа на вярата, „Достойно е …” и др. под.; с утринната и вечерната молитва от църковното календарче. Неслучайно и великият подвижник и молитвеник от ХІХв. – св. Серафим Саровски е препоръчвал на тези, които му се жалвали, че нямат време сутрин за изчитане на цялото молитвено правило, да изпълняват следното кратко молитвословие (наричано днес „Серафимово правило”): три пъти „Отче наш”, три пъти „Богородице Дево, радвай се…”, един път Символа на вярата. Като кажат това сутринта, да отиват по работата си, като обаче по време на работа или пък пътувайки да си казват наум Иисусовата молитва „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме грешния”. Ако вниманието е ангажирано от някого или нещо, то може да се казва и само: „Господи помилуй”. А преди обяда да се извърши утринното („Серафимово”) правило.
Както се вижда, макар и крайно снизхождайки към човешките немощи, светият старец пак насочва духовните си чеда към посоката, указана от св. ап. Павел: „Непрестанно се молете” (1 Сол. 5:17). Това е крайната цел на всички правила и молитви – постоянното общение с Бога, постоянното съзнание, че Той е близо до нас и ни вижда, чува и помага, ако Го призоваваме искрено и със смирение и благоговение. Не бива да се отчайваме, ако при първите си (а и последващите) опити да изпълняваме молитвеното правило, срещнем трудности – разсейване, маловерие, сухота, липса на топло чувство на любов към Бога. По думите на авва Агатон „подвигът на молитвата е по-труден от всички други подвизи”. А св. Макарий Велики допълва: „Трябва човек да принуждава себе си към молитва, ако няма духовна молитва. Бог, като види, че човекът толкова се подвизава и дори против желанието на сърцето си усилено се труди, ще му даде истинска духовна молитва”. Както е писано и в Библията: „Бог дава молитва на молещия се” ( І Царств. 2:9 –слав. прев.).
Ако не се стремим да се научим да се молим, най-напред чрез изпълняване на установеното молитвено правило, а се самоуспокояваме с казаното от някой светия, че стигат и „пет думи” от сърце, то има опасност да не „пораснем” духовно. Христовият призив: „бъдете съвършени” (Мат. 5:48), е отправен към всички. А и какво оправдание ще имаме на Страшния съд, когато дяволът ще изтъкне за наш срам, че неговите последователи, практикуващи трансцедентална медитация, например, всяка сутрин отделят по 20 минути за медитиране, а православните християни не могат да намерят 15 минути за молитва. Как ще се оправдаем, когато прахосваме толкова време в празни разговори или гледане на телевизия, а ни се вижда непоносимо да отделим дори и една десета част от денонощието за разговор с Бога, за съзерцаване на пречистия Му лик (на иконите)?
Който все още изпитва затруднение ежедневно да изпълнява молитвеното си правило, нека заедно с духовника си внимателно изследва каква е причината и да получи наставление както как да постъпва в настоящия момент, така и какво да прави и занапред, за да успее да напредне в молитвата си.
А на онези, които биха искали по-подробно да се запознаят с темата за молитвата, от множеството написани през вековете книги препоръчваме „Нашата молитва” на архим. Серафим (Алексиев).
Источник: http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=prayer.xml#pravilo | |
| Просмотров: 742 | |
| Всего комментариев: 0 | |