Главная » Статьи » Литература

Поема за Априлското въстание
автор: Ангел Чортов - Ангар

1
Сребролика месечина
е огряла местността.
Като в люлка ме люлее
на щурците песента.
Тъй ли само ми се стори,
или пък Земята спря -
колеба се, олюля се
и назад се завъртя!
Неусетно сто години
тя назад се превъртя.
Озовах се в ранна пролет
сред тракийската земя.
Виж - по припеци червени
минзухарите цъфтят.
В клин към север подредени,
сиви жерави летят.
Край чинари, край тополи,
лъкътуши земен път.
Но във нивите защо ли
само бурени растат?

2

Селяните във земята
не засяха семена.
Семето на свободата
във душите им кълна!
Семето на свободата!
Него кой ли го пося?
Левски вредом го разнесе,
при Бенковски разцъфтя.
И не сърпове за жътва
лъскат селяните днес,
а по остри саби съскат
брусовете им нощес!

3

Като кошер разтревожен
Тракия се оживи.
Неспокоен и възторжен,
цял народ се вдъхнови.
Всички слушат зажаднели,
непокорните слова
на апостолите смели -
за борба и свобода.

- Вече знамето ушиха!
- Скоро ще започнем, знай!

На Оборище решиха:
точна дата - първи май!

4

Но предателство коварно,
колко жертви взе от нас!
Винаги ще ни удариш
в гръб в решителния час!
Сто предатели-боляри
Телериг за нощ изби -
ти нали със тях загина?
От какво се възроди?
И каква плесница звънка
Дяконът ти залепи -
ти в земята не потъна,
не престана да вредиш!
Злобно, алчно и страхливо,
най-омразно на света,
ти ще си останеш живо
неизвестно докога!

5

Тръгват бързо заптиета
главните да изловят,
та, преди да лумне пламък,
огъня да задушат.

Но Каблешков как ще хванат?
Той нима ще се даде!
Във жестока кратка схватка
падат мъртви врагове.
И черковната камбана
възвестява на света,
че Копривщица въстана
първа в цялата страна!

Стига ни е бил тиранът!
Стига петвековен мрак!

Но дали не беше рано
да се дава този знак?
Може ли в такова време
от възторг да не сгрешиш?
Може, но ако си Ленин,
или Левски може би!

6

Бързи конници разнасят
кратко кърваво писмо,
и камбаните огласят
равнината на възбог!
Битката започна вече!
Няма връщане назад!
Има пушка, кон и сабя,
всеки български юнак!
А Бенковски - като хала,
като храбър силен лъв,
винаги е бил начело,
и сега ще бъде пръв.
Дето мине пръска вяра
в близката победа той,
и пред неговия поглед
всеки четник е герой!

7

Мои храбри, но наивни
във мечтите си, деди!
Кой жестоко ви измами,
кой така ви заблуди:
че с хартиени фишеци
и със шепа лош барут,
в бой открит ще устоите
на оръдията "Круп"!
И султанската държава
знаехте ли докъде,
върху трите континента,
е простряла рамене?

Мои мили и наивни
във мечтите си деди!
До земята се прекланям
аз пред вашите съдби!
Знаехте, че свободата
на любимия народ,
е по-скъпа от цената
на позорния живот!
И прежалили живота
на любими и деца,
тръгнахте към ешафота
със оръжие в ръка!

8

Буря Тракия разтърси.
Бунтът вече се гаси.
И отчаян всеки търси
начин как да се спаси.
Тоя скрит във женски дрехи,
по таваните виси.
Друг при близки ще замине
във далечни махали.
Трети сам сред планината,
в непристъпните скали,
ще дочака свободата
със планинските орли.

Ала цял народ къде ли
може да се приюти?
На земята си рождена,
той за всичко ще плати!

9

Черней, горо, черней, сестро!
Късен сняг те ослани.
Безучастната природа
към човешките съдби,
след настъпилата пролет
в снежна буря връхлетя,
и планинските пътеки
до коляно сняг завя.

В планината е Бенковски -
победен, но несломим!
Над полетата се вие
бяло-черен мокър дим.
Във полетата догарят
изгорените селца -
като цъфнали божури,
като стъпкани сърца!

Той родината си гледа,
стиснал сабята в ръце,
и на своите другари
казва с пламнало лице:

"- С делото ни във тирана,
във самото му сърце,
се отвори люта рана -
тя не ще да зарасте!"

И потегля, за да падне
сред хайдушката гора,
и да стане светло знаме
в партизанската борба!

10

Мой народ многострадален -
тебе кой не те е клал!
Кърджалии, даалии -
все разбойници без жал!
И напразно, и ненужно,
ти реки от кръв проля,
че е странно и е чудно
как до днеска оцеля!

Но кръвта ти тази пролет
във земята не попи!
В кървав облак развигорът
във небето я изви
и далече го отнесе -
чак във руската земя.
Братята ти там потресе -
как ти мреш за свобода!
Та с конете си орлови
Дунава да пресекат,
и вековните окови
с мечове да разсекат!


Источник: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=3857
Категория: Литература | Добавил: jivi (20.04.2011) | Автор: Ангел Чортов W
Просмотров: 694 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]