| Главная » Статьи » Ако си тъжен |
Приказка за цветето
Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно.
Наоколо беше толкова прекрасно! Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия! Хубав беше светът! С появата на цветето той стана още по-хубав и добър. Цветето ликуваше! Минаваха хора и му се радваха. Радваше се и то, че ги радва с красотата и аромата си... Докато... Една груба ръка откъсна тънкото стебълце и забоде цветето на ревера на сакото си. "Е,какво пък" - каза си цветето. " Ще крася сакото!" И отново засия, дори повече от преди, защото се почувства потребно. Дълго реверът на сакото се гордееше с красивото и дъхаво цвете, докато започна да не го забелязва - просто свикна с него. Един ден реши, че трябва да смени цветето с друго, но и него не си даваше... Свали го от ревера и го сложи в джоба... Цветето посърна, но продължи да ухае, мислейки, че така създава настроение на сакото... Много време /години/ цветето стоя в джоба, като ненужна вещ и се умори да разпръсква нежния си аромат. Един ден грубата ръка бръкна в джоба и намери цветето - поувяхнало и посмачкано, но все така нежно и дружелюбно. "Пак ще ме сложи на ревера!" - помисли си цветето и се опита да заискри отново, с последни сили. Грубата ръка го смачка и изхвърли в канавката. Нямаше повече нужда от цветето. Наоколо се бяха появили нови, екзотични цветя, които можеха да красят ревера на сакото. . . Всеки ден - различно цвете... ***
Приказка за цветето - продължение
Един странник , случайно минаващ по пътя , долови прекрасен аромат …
Огледа се и надникна в канавката . Видя захвърленото цвете и го взе в топлите си ръце . После извади чиста , бяла кърпа и го загърна в нея . Постави го до сърцето си … А цветето от благодарност и обич се изчерви и заживя отново ! Засия – този път наистина си струваше да създаде радост на добрия и грижовен човек ! Ароматът му се засилваше с всяка крачка на странника ! Когато той пристигна у дома си и отгърна кърпата – онемя от изненада и възхита ! Цветето искреше и му кимаше с ароматните си листенца ! Странникът го целуна нежно и го сложи на възглавницата до главата си . Запази го за себе си . Не искаше да се разделя с него . Всяка сутрин го загръщаше в бялата кърпа и го слагаше до сърцето си , а вечер го целуваше и го слагаше до главата си … Не се гордееше с него , а просто го обичаше ! И цветето му отвръщаше със същото ! Така заживяха – странникът и цветето , обичайки се и не можейки един без друг … | |
| Просмотров: 1253 | | |
| Всего комментариев: 0 | |