ВЕЛИКДЕН

Кротко се усмихна пролетта
и закрачи тихо в долината.
Почна да пилей безброй цветя
по ливадите между тревата.

 

Заиграха топли ветрове
в сливите, разцъфнали набързо.
А от белоснежни върхове
спуснаха се с песен шумни бързеи.

 

Забръмчаха хиляди пчели
блага вест от цвят на цвят понесли.
Грейнали, отсрещните скали
сякаш се усмихваха по-весели.

 

Литнаха с копринени крилца
из простора пъстри пеперуди.
От селата и града деца
припнаха в полето като луди.

 

Празникът бе вече близо тук.
И когато с чудната си песен
славейчето долетя от юг
всички поздрави с

„ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!"

 

*****

 

ТЕМЕНУЖКА

Синьо пламъче в тревата!
Теменужка е това!
Скромно дигнала глава,
пие мълком светлината.
Ний я тъпчем. Тя мълчи
И не спира да ухае.
Да се сърди тя не знае.
С кротки гледа ни очи.

 

Що се в образа ù крие?
— Нежност! Доброта! Любов!
Тя не цвете е, а зов
като нея да сме ние!

 

 

*****

 

ПТИЧКА

Аз съм птиченце щастливо.
Бог така ме е създал –
да съм пъргаво, игриво.
Вижте, и крилца ми дал!

 

Щом се раничко събудя,
още в първите зари,
трепвам в радост и почуда –
изтокът в пожар гори!

 

Весело в листата пея,
хваля Бога от сърце
и се радвам, че живея
под Доброто Му Лице!

 

Моят дом е тъй обширен!
Аз летя където ща
и със вятъра немирен
си играя до нощта.

 

Имам си храна, водица
под небесния син свод –
червей тука, там мушица
и зрънца, и вкусен плод.

 

Моят мил небесен Татко
Иска само туй от мен –
да му пея сладко, сладко
с благодарност всеки ден!