| Главная » Статьи » Християнство |
Път към Бога
 Отмина празника Рождество Христово, приближава празникът Кръщение Господне. В първите векове това бил един празник – Богоявление, когато се възпоменавало и раждането на Спасителя и Неговото излизане на проповед. Но в края на ІV век Рождеството и Кръщението започнали да се отбелязват отделно. Днес, намирайки се на кръстопътя между двата празника, ние чухме началото на Евангелието от Марка, където се говори за Иоан Кръстител (Марк. 1:1-8*), и края на Второто послание до Тимотея, което било написано от апостол Павел малко преди мъченическата му смърт (2Тим. 4:1-8** Каква връзка има между тези две четения? Мисля, тази, че двете ни говорят за вярата в Бога като за път. Вярата – това е път, по който ние вървим към Бога, и път, по който Господ идва при нас. Проповедта на Евангелието започнала с думите на Иоан Кръстител, отправени към народа: "Пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му" (Марк. 1:3)апостол Павел казва: "Аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих" (2Тим. 4:6-7).
Апостолът използва тук образа на бегача на дълги разстояния, достигнал своята цел. По такъв начин, ние чухме днес и за началото, и за края на пътя, и за този венец, който се дава на всеки, който не се е препънал, не е отстъпил от пътя на духовния живот, но е достигнал своята цел. А целта – това е Сам Господ. Началото на християнския живот, началото, което ние трябва да полагаме ежедневно, е покаянието. Думите на Иоан Предтеча: "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно" (Мат. 3:2) – са отправени към всеки от нас. Тези думи трябва да се разбират не в този смисъл, че Царството Божие се е приближило хронологически, но в този смисъл, че то винаги е редом с нас, то винаги е готово да дойде и идва към нас. Въпросът е само в това, готови ли сме да влезем в Царството Божие, да го приемем в себе си. Нали зад пределите на Царството Божие ще останат не тези, които Господ ще осъди за техните грешки, но тези, които не са пожелали или не са намерили в себе си сили да преминат този път до края, – до вратите на Царството Божие, които са се спрели по средата на пътя. И ние трябва да помним за това, че, макар да сме вече на пътя, но има опасност, да не го изминем, да отстъпим, да не стигнем до края.
Апостол Павел казва: "Бъди бдителен във всичко, понасяй скърбите, върши делото на благовестителя, изпълнявай твоето служение". "Делото на благовестителя" – това е дело на евангелиста. Всеки от нас трябва да бъде проповедник, да носи в света Евангелието Христово – не само с думи, но преди всичко с нашия начин на живот и с тази целеустременост, с която да вървим към Бога и да търсим Царството Божие. В това ние трябва да бъдем пример за другите, и в това се заключава нашето служение, за което говори апостол Павел във второто Послание до Тимотея.
Днес, в началото на този път, който ни води от Рождество към Пасха, Църквата ни напомня за това начало, което ние трябва да поставяме ежедневно чрез покаянието, за тази решимост, с която ние трябва да търсим Царството Божие. Църквата ни напомня и за това, че Христос винаги е с нас, че Царството Небесно е близко до нас, и само от нас зависи, ще достигнем ли целта, ще изминем ли този път докрай, ще получим ли този венец, който е приготвен за всеки от нас от Господа Иисуса Христа. Амин.
Епископ Иларион Алфеев
Превод от руски език * 1. Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий,
2. както е писано у пророците: "ето, Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе." 3. "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му." 4. Иоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. 5. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Иордан, като изповядваха греховете си. 6. А Иоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед. 7. И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; 8. аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий. ** 1. И тъй, заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи царството Му:
2. проповядвай словото, настоявай на време и не на време, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука. 3. Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но, водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; 4. те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат. 5. Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни. 6. Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. 7. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; 8. прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване. Источник: http://pravoslavieto.com/calendar/nedelnik/nedelja_pred_bogojavlenie.htm | |
| Просмотров: 619 | |
| Всего комментариев: 0 | |