| Главная » Статьи » Градове и страни |
Северозападна България - пътепис, І част (Клисурски и Лопушански манастири)
Разказ за едно вълнуващо пътуване от миналото лято. Прекосихме България от Варна до Видин и видяхме великолепни неща и неописуеми красоти в нашата мила Родина. В тази част разказвам за три прекрасни манастира - Клисурския, Лопушанския и Чипровския.
Клисурски манастир „Свети Свети Кирил и Методий"
Почти привечер е и се приближаваме с нетърпение към светата обител, скрита в планината. Манастирът се намира на пътя между Вършец и Берковица. За съжаление нямам нито една снимка от Вършец, защото там ни заваля дъжд и изобщо не спряхме, но със сигурност ще го посетим отново. А мястото, което ще видите на следващите кадри така ни заплени, че там със сигурност ще отидем пак.  Разположен в подножието на северните склонове на връх Тодорини кукли в Западна Стара Планина, Клисурският манастир е четвъртия по големина в България.
 В подредения, чист двор пристъпваме с благоговение не само пред трудолюбивите ръце на обитателите на манастира, но и пред природата, дала на това чудно място неповторима красота. Белите, спретнати сгради, алеите, поточето, хълмовете наоколо и изобщо всичко превръщат това място в едно от най-романтичните места в България. Романтично и в същото време свято заради своята богата история и духовния живот, кипял тук преди много векове.
 Манастирът е от времето на Втората българска държава и царуването на Иван Асен II (1240 година) . многократно опожаряван, разрушаван и наново съграждан от християнското население. През възраждането е въстановен от Александър Дамянов (йеромонах Антим) от Берковица. През 1869 г. той построява магерницата, а след това параклиса "Свети Никола" и Аязмото. От 1887 до 1890 е съградена и църквата "Св. равноапостоли Кирил и Методий".
 Като гледате, че освен двете коли на паркинга, няма следа от други хора, можете ли да повярвате, че там нямаше нито едно свободно място за нощувка?... Отъвън, извън обителта, имаше друг паркинг и там бяха ресторантите, хората, там беше суетата на този свят. Прекрайчвайки дверите на обителта, тук всеки ставаше тих и се стараеше да не пречи на останалите поклонници (да, това е точната дума, защото тук не можеш да бъдеш друг).
 Трябва ли да казвам, че с огромно нежелание напускаме този земен рай? Но обещаваме да се върнем тук със сигурност и то колкото се може по-скоро. (А вие, ако желаете да посетите това място и да нощувате там, непремнно си направете резервации, за да не бъдете разочаровани като нас.)
Тъй като вече се беше стъмнило, побързахме да си намерим място за нощувка в първото срещнато място. Берковица Този град е бил любим на Вазов. За него той казва - "Тук се заплених от българската природа и я обикнах". Но, за малкото време там, единственото нещо, което ме впечатли, бяха портретите на Т. Живков, Г. Димитров, В. Коларов и Ленин. Не можех да повярвам, че в 2010 година ще видя такива неща.  Хотелът, в който се настанихме е точно на центъра и се казва "Къщата на генерала". Не е лош, но от заведенията наоколо цяла нощ звучеше силна музика и подвикваха подпийнали хора, което направи нощта ни кошмарна. Сутринта бях с такова адско главоболие, че съвсем забравихме за Вазов и побързахме да напуснем, а красотата на това старопланинско градче остана недооценена. И тук ще дойдем отново, разбира се! ;)
Следващата ни цел са Белоградчишките скали! Заради тях си струва да пропътуваш хиляди км и да претърпиш всякакви неудобства по пътя, но това мисля, че всеки го знае. :) Малко отклонение в Монтана:   И на няколко километра от града ширналия се язовир Огоста.
 Скоро четох, че под водите на язовира са останали две села, чиито жители са изселени в Монтана и Берковица — село Живовци, където са родени писателят и художник Иван Давидков и поетът, писател и журналист Анастас Стоянов и Калиманица, родното село на писателя Йордан Радичков.
Точно там на разклона до язовира качихме един стопаджия, който се представи за Венелин от с. Горна Ковачица. Казахме му, че искаме по пътя да посетим Лопушанския манастир и той ни упъти къде да отбием.  На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. В настоящия си вид е възстановен през 1853 г. Често бил посещаван от Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от незабравимия си роман "Под Игото”.
В село Горна Ковачица оставихме нашия спътник пред ето тази къща, запазила в себе си традициите на старата българската архитектура и красотата, спокойствието и величието на Балкана.
 Очаквайте следващата част на пътеписа, в която ще разкажа за Чипровския манастир и Белоградчишките скали, а в третата и за най-северозападната цел на нашето пътуване - древния град Видин.
| |
| Просмотров: 1901 | |
| Всего комментариев: 0 | |