| Главная » Статьи » Градове и страни |
Северозападна България - пътепис, ІІ част (Чипровски манастир и Белоградчишките скали)
Чипровският манастир е скътан в красивата долина на Чипровската река на около 5 км от едноименния град. Пътувахме към него с огромно любопитство, тъй като знаехме, че е съграден още в Х век.
  Обичам манастирите. Там има нещо, което се усеща дори и от най-големите скептици и критици на православието. Нещо невидимо, което още с прекрачването на тези масивни двери, те кара да се замислиш. А специално тук това място е пълно с история.
Всичко това е оцеляло повече от десет века! В летописите на обителта са отбелязани шест пожара и разрушения, след които манастирът е граден отново и отново. Стените му пазят спомени за въстанието на Константин и Фружин (1404 г.), многобройните бунтове на поробените българи през турското робство и разбира се за легендарното Чипровско въстание (1688 г.) Последните пожари са през 1808, 1829, 1837, 1876 г. като всеки път манастира е унищожаван до основи и след това изграждан отново.
Ще си позволя тук да сложа една снимка от Wikipedia:
Тук през вековете са приютявани хиляди патриоти и борци за свобода. В близост на това място са се сражавали Панайот Хитов и Филип Тотю.
В момента манастирът е действащ мъжки. В двора има голямо стопанство с животни, които се разхождаха свободно из двора, а хората ги снимаха. Голяма атракция за туристите са и два файтона, "паркирани" до една от сградите. И аз не пропуснах да се кача на един от тях и да попътувам с него във времето на нашата славна история.
 А тази чешма е отвън пред портите на манастира:
Следващата цел на пътуването ни са прочутите Белоградчишки скали. Със съзнанието, че ни предстои среща с едно от най-големите чудеса на света продължаваме напред. И как няма, след като за каменната гора пред нас се носи следната легенда:
Преди векове между скалите имало девически манастир. Рано всяка сутрин, манастирските камбани приканвали за молитва обречените на Бога монахини. Най-младата сред тях, послушницата Витиния, не могла да скрие под расото своята красота. Мълвата за красотата й се разнесла навред из Римската империя. На един Петровден, когато хората имали право да посещават манастирите, съдбата срещнала Витиния с римлянина Антонио. Те дълго криели любовта си от монахините. Но след година плодът на тяхната любов се показал на бял свят. Детски плач огласил килиите на манастира. Витиния била разобличена и изправена пред строгия съд на монасите. Те решили да я прокълнат и изгонят от манастира заедно с детето. В това време откъм хълма се задал Антонио на белия си кон, умоляващ монахините да оставят Витиния. И станало чудо. Изведнъж над скалите се извила буря, паднал гръм, земята се разтресла. Манастирът се сринал и всичко наоколо се вкаменило – Конникът, Монасите и Витиния, която се превърнала в Мадоната с детето в ръце …
   Цялата тази красота трудно може да бъде описана. Нито пък няколко часа са достатъчни, за да й се наслади човек напълно. Обещаваме да дойдем пак... Но едно е сигурно, ще я носим в сърцето си и ще разказваме за това Чудо, сътворено от Божията ръка.
| |
| Просмотров: 1660 | |
| Всего комментариев: 0 | |