Главная » Статьи » Литература |
Стихотворения от Ивайло Балабанов
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия, и тежкото небе на тази бедна страна, в която няма прокопсия.... Великите й царски идеали днес вече са митичен архаизъм. България търгува със парцали от раклата на своя комунизъм. България е гладна просякиня. С душа поциганена, необута, тя проси чуждоземна милостиня по пътя между Лондон и Калкута. Честта е болна, съвеста пияна, а ореолите - алъш-вериши и луд е, който плаче с Дебелянов по някакави си белоцветни вишни. Със страшна сила днес от небесата виси един въпрос полуобесен: Кажете ми къде е свободата от синята ни ноемврийска есен? Защо пирува с разни богаташи и хитреци, дошли на власт и мода, с дрогясали бандюги и апаши... Защо е с тях? Защо не е с народа? момчета, знам, че е на халос туй, че скърбим за свобода и бели вишни. В земята на Васил Иванов Кунчев днес всички романтици са излишни. Но да запеем, дявол да го вземе, със мъжки глас във тази нощ безродна и нека екне - като в турско време, "Къде си, вярна ти, любов народна?" ***
ЛУНЕН НАДПИС
На Женда Христова Лалева Красива като Йовковата Женда и като щерката на цар Приам, тя съгреши в библейската легенда и ябълка поиска от Адам. Прогониха ги с гняв от небесата, не чуха простия им апостроф, а дяволът написа на луната: "Адам плюс Ева равно на любов". Тя стана Пенелопа и Елена, бе Дездемона, беше Жана д'Арк, царкиня беше, бе обикновена цветарка във разцъфналия парк. Бе вещица и идол, беше муза. Вървеше тя през тръни и сребро. Трептеше ситно бялата й буза на пъргавото българско хоро. Във ден, различен ден от всички други, самата бяла като сватбен стих, с очите си - две черни теменуги, закичваше тя своя мил жених. Той бе създаден, за да я обича, ала разбираше във жертвен час, че думата "Родина" се изрича най-вярно, щом се каже с мъжки глас. И не синът на Господ и Мария бе на разпятието прикован, а техен син един, един от тия, които тръгват с вик: "Но пасаран!" Адам и Ева - двойствена природа. Тя вечен идол, той всевечен зов. Химическият знак на кислорода е знакът на човешката любов. Покланям се пред участта й тежка, пред нея - дух на всички времена, и сам поправих дяволската грешка във надписа на старата луна: Адам плюс Ева равно на обичам. Обичам - равно на човешки род. Аз чувам как самият Господ срича: "Адам плюс Ева равно на живот!" ***
ЖЕНАТА С БЕЛИЯТ ШАЛ
С очите на всичките тъжни мъже от квартала, във който живее жената със белия шал, те питам - защо красотата й,господи,бяла на човека със малката черна душа си дал? Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш? Не го ли попита красотата й ще му трябва ли? Когато жената със белия шал минава, декември край мен мирише на цъфнали ябълки. И той до цъфтежа й нежен върви начумерен, със слепи очи сякаш крачи улисан и сам и топли стотинките в джоба си,дяволът черен, наместо да стопли ръката й - бялата - там. Дали е сляп,Господ,или има в очите си трънчета? Веднъж да се беше поспрял и да беше видял, че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета, когато върви през света със белия шал. Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава: нека той си е брачен стопанин,аз - любовен ратай, но когато жената със белия шал минава, извади ми очите,Господи,и му ги дай! Ивайло Балабанов е роден на 28.08.1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско.
Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир "Ивайловград”, "Пътни строежи” и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна. През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторски сборник на Военното издателство – "Когато ставахме мъже”. Автор на книгите: "Да се загледаш в звезда” /1979/, "Окова за щурец” /1984/, "Парола "Любов” /1988/, "Религия” /1990/, "Тракийски реквием” /1997/, "Избрано” /1998/; "Песни за старо вино” /2003, поетичен сборник в два тома/. Носител на награда от "Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987 г./, национална награда "Изворът на Белоногата” /2001г./, книга на годината – 2004 г. за "Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество "Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода и др. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП. Биобиблиография за поета: "Ивайло Балабанов – поетът и човекът” /съставителство Марушка Петрунова, Хасково, 2007/. Лауреат на Националната награда "Пеньо Пенев” за 2008 г. Живее в гр. Свиленград. Источник: http://agea.blog.bg/poezia/2009/08/18/ivailo-balabanov.382112 | |
Просмотров: 4707 | |
Всего комментариев: 0 | |