Главная » Статьи » Литература

Стихотворения от Ивайло Балабанов
БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
 
Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"
 
***
ЛУНЕН НАДПИС
На Женда Христова Лалева

Красива като Йовковата Женда и като щерката на цар Приам,
тя съгреши в библейската легенда и ябълка поиска от Адам.
Прогониха ги с гняв от небесата, не чуха простия им апостроф,
а дяволът написа на луната: "Адам плюс Ева равно на любов".
Тя стана Пенелопа и Елена, бе Дездемона, беше Жана д'Арк,
царкиня беше, бе обикновена цветарка във разцъфналия парк.
Бе вещица и идол, беше муза. Вървеше тя през тръни и сребро.
Трептеше ситно бялата й буза на пъргавото българско хоро.
Във ден, различен ден от всички други, самата бяла като сватбен стих,
с очите си - две черни теменуги, закичваше тя своя мил жених.
Той бе създаден, за да я обича, ала разбираше във жертвен час,
че думата "Родина" се изрича най-вярно, щом се каже с мъжки глас.
И не синът на Господ и Мария бе на разпятието прикован,
а техен син един, един от тия, които тръгват с вик: "Но пасаран!"
Адам и Ева - двойствена природа. Тя вечен идол, той всевечен зов.
Химическият знак на кислорода е знакът на човешката любов.
Покланям се пред участта й тежка, пред нея - дух на всички времена,
и сам поправих дяволската грешка във надписа на старата луна:
Адам плюс Ева равно на обичам. Обичам - равно на човешки род.
Аз чувам как самият Господ срича: "Адам плюс Ева равно на живот!"
 
***
ЖЕНАТА С БЕЛИЯТ ШАЛ

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й,господи,бяла
на човека със малката черна душа си дал?

Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си,дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп,Господ,или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин,аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите,Господи,и му ги дай!
 
Ивайло Балабанов е роден на 28.08.1945 г. в с. Хухла, Ивайловградско.
Завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на Кремиковци, язовир "Ивайловград”, "Пътни строежи” и др. Известно време работи като програмен ръководител на радиовъзел – Ивайловград. Дълги години живее в Хасково, след което се установява в Свиленград. Печатал е свои творби в почти всички големи столични литературни издания, както и във вестници, списания и алманаси в цялата страна.
През 1976 година участва с цикъл стихове в съавторски
сборник на Военното издателство – "Когато ставахме мъже”. Автор на книгите: "Да се загледаш в звезда” /1979/, "Окова за щурец” /1984/, "Парола "Любов” /1988/, "Религия” /1990/, "Тракийски реквием” /1997/,
"Избрано” /1998/; "Песни за старо вино” /2003, поетичен сборник в два тома/. Носител на награда от "Южна пролет” /1980/, награда на Съюза на българските писатели /1987 г./, национална награда "Изворът на Белоногата” /2001г./, книга на годината – 2004 г. за "Песни за старо вино”, литературна награда за цялостно творчество "Александър Паскалев” /2005/, награда за патриотична поезия на името на Георги Джагаров /2006/, орден на Националния съюз на Капитан Петко Войвода и др. Почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Член на СБП. Биобиблиография за поета: "Ивайло Балабанов – поетът и човекът” /съставителство Марушка Петрунова, Хасково, 2007/. Лауреат на Националната награда "Пеньо Пенев” за 2008 г. Живее в гр. Свиленград.


Источник: http://agea.blog.bg/poezia/2009/08/18/ivailo-balabanov.382112
Категория: Литература | Добавил: jivi (28.03.2011) | Автор: Ивайло Балабанов
Просмотров: 4707 | Рейтинг: 4.5/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]