| Главная » Статьи » Градове и страни |
„Св.св. Константин и Елена” — Манастирът на Варна
 Намира се на 9 км североизточно от Варна в едноименния курорт „Св. св. Константин и Елена”. Сред пъстрата смесица от хотели и заведения, сякаш за да покаже преходността на житейските наслади и човешката суета, е притаила дух живописна църквица – преодолял вековете отломък от древната монашеска обител „Св.св. Константин и Елена”. Най-старите сведения за построяване на православен параклис, а по-късно и храм, около който се обособява и обител – манастир, са от времето на българския цар Иван Александър (1331 – 1371 г.).
През 1992 г. курортът, който се нарича към този момент „Дружба” е преименуван в достойното за това място име Св.св.Константин и Елена. Чудотворните равноапостоли св.Константин и св.Елена. Предания свързват възникването на манастира с чудотворната икона на покровителите на християнството Св. Константин и Св. Елена: „......в една тъмна нощ, когато ураганен вятър превивал клоните на дърветата, откъм морето се чул вик за помощ. Скрити от стихията монасите не посмели да излязат. На утрото, когато бурята стихнала, пред очите им се открила ужасяваща гледка – навсякъде отломки от голям кораб, тела на десетки удавници. Внезапно едно от телата се размърдало, чул се стон. Монасите вдигнали тялото на спасения и вързопа до него. След няколко дни, когато удавникът се съвзел, разказал чудната си история. Във вързопа била завита голяма икона на покровителите на християнството св. Константин и св. Елена, а монахът бил пратен във Великата Киевска лавра, за да пренесе в Константинопол чудотворната икона. От благодарност за чудното си спасение пратеникът дарил чудотворната икона на братята монаси и поръчал на това място да бъде създаден храм.....”. Благословен извор на здраве и духовно просветление. Здравословният климат, целебната изворна вода и вярата в закрилата на християнските светци привличали много вярващи не само в мирно време, но и в дни на беда. По време на Кримската война (1853 – 1856 г.), когато във Варна и околностите избухнала холерна епидемия, местното население потърсило убежище и намерило изцеление в това свято и чисто място. „Аязмото” (извор, обявен за свещен), което се намира в Светия олтар и под Светия престол е единственото по рода си в България на такова свято място. И днес гостите на Светата обител могат да си вземат от лечебната вода. Мнозина са тези, които са намерили облекчение на физическите и душевните си болки в храма. Имената на някои от тях са записаните в книгата с чудесата, сътворявани в манастира. — целебната вода от аязмото на манастира премахва болките и връща светлината в очите на почти ослепяла жена; — аурата на св. Константин и св. Елена сътворява духовен проблясък в обзет от творческа апатия академичен работник, който след посещение в манастира отново има енергията да вдъхновява своите студенти и да пише поредната си книга. — обгръщащият, проникновен и благ поглед на светите равноапостоли Константин и Елена от едноименната храмова икона всява душевно спокойствие и помирение в човек, изнервен от наелектризираната житейска атмосфера и затормозен от съпътстващото го стремление към преходна слава и материална облага. Душата му спира да стене и се настройва на вълните на радостта и щастието, че е жив, че е тук пред светците, че тленността губи значение за него.
В храма „Св.Св. Константин и Елена” се съхраняват част от мощите на Свети Валентин, единствените които се намират в България. Хора, заповядайте в манастира „Св.св. Константин и Елена” в едноименния курорт край град Варна. Св. Константин и Св. Елена ще отнемат вашите болежки, интелектуални съмнения и душевни терзания.   Источник: http://www.vct-bg.org/index.php?menu=6&koren=6&m_id=5&ekod=bg | |
| Просмотров: 1223 | |
| Всего комментариев: 0 | |