1492—1504 г.
Италианският мореплавател и пътешественик (на служба при испанския крал) Христофор Колумб, отправяйки се за Индия, открива един от островите на Бахамския архипелаг в Карибско море — Гуанахани (наречен от него Сан Салвадор). Скоро Колумб открива и двата близки големи острова — Куба и Еспаньола (Хаити). През следващите си плавания (второто в 1493—1496 г. третото — 1498—1500 г. и четвъртото — 1502—1504 г.) достига бреговете на Централна и Южна Америка (до делтата ла р. Ориноко). До края на живота си Колумб е убеден, че е открил Индия и е достигнал до бреговете на Източна Азия.

1494 г.
Договор между Испания и Португалия, сключен в Тордесиляс (Испания), разделя сферите на колониална експанзия на двете държави. Границата минава през двата полюса и пресича Атлантическия океан на 370 левги (2053 км), западно от островите Зелени нос. Новооткритите земи, на запад от тази линия, трябвало да принадлежат на Испания, а на изток — на Португалия. По силата на договора почти цяла Америка (без Бразилия) се оказва в испанската сфера. Договорът е анулиран през 1777 г. в Сан-Илдефонсо (Испания).

1497—1498 г.
Джовани Кабото (на английски — Джон Кабот), италиански мореплавател. Предприема с английски кораби две експедиции, за да открие пътя до Индия. През първата (1497 г.) достига Кейп Бретон край бреговете на Ноза Шотландия (Канада), а при втората (1498 г.) стига до Лабрадор.

1497—1498 г.
Португалският пътешественик Вашку да Гама (1469—1524 г.) открива морския път от Европа за Индия. Начело на малка флота от 4 кораба, тръгва от Лисабон за Индия. Достига западното крайбрежие на Индия и дебаркира във важното пристанище Каликут (май 1498 г.). През август 1499 г. експедицията връща обратно товар от злато и индийски подправки.

1500 г.
Португалският мореплавател Педру Кабрал (1467/68—1520 г.) открива (22. IV) Бразилия.

1505—1515 г.
Португалските адмирали Франсишку Алмейда (първият португалски вицекрал на Индия) и Алфонсо д' Албукерк завладяват част от западното и източното крайбрежие на Индия и о. Малака. Столица-резиденция на португалския вицекрал става гр. Гоа (северно от Каликут). Тъй като Португалия разполага с недостатъчно военна сила, важна предпоставка за колониалните й завоевания 1526 г.
Португалецът X. де Менезиш открива о. Нова Гвинея. (Още в 1511 г. А. де Аброу достига о. Ару до западното крайбрежие на Нова Гвинея).

 

Първото околосветско пътешествие на Фернандо Магелан. Експедицията на Магелан е първата, успяла да обиколи света, и първата, преминала през протока в Южна Америка, известен днес като Магеланов проток. Името на Тихия океан също води началото си от Магелан, който му дава наименованието Мирно (тихо) море (Mare Pacificum).

1528—1529 г.
Открити са редица острови в Адмиралтейския, Каролинския и Маршалския архипелаг (Тихия океан).

1529 г.
Договор между Испания и Португалия, сключен в гр. Сарагоса за определяне на сферите на колониалните владения в Източното полукълбо. Допълва Тордесилянския договор (1491 г.). Испанският крал се отказва от претенциите си за Молукските острови. Демаркационната линия е прокарана на 17° на изток от островите.

1532—1535 г.
Испанският конквистадор Франсиско Писаро (1470—75—1541 г.) завзема Перу, като се възползва от междуособните борби в империята на инките (Тауантинсую). Завоевателите унищожават дрерната култура на инките, разрушават градовете им, ограбват натрупваните от столетия богатства.

1534—1535 г.
Френският мореплавател и откривател Жак Картие достига Канада.

1535 г,
Испанският мореплавател Т. Берланга открива островите Галапагос в Тихия океан.

1536—1538 г.
Испанците завладяват Чили и Нова Гренада (Колумбия).

1542 г.
Португалците стигат до Япония.

1568 г.
Испанският мореплавател А. де Мендаля открива Соломоновите острови (Тихия океан).

1577—1580 г.
Английският мореплавател Френсис Дрейк (1540—1596 г.) за втори път след Магелан — обикаля земното кълбо в западна посока. По пътя си разграбва испанските пристанища по брега на Чили, Перу и Мексико.

1594—1597 г.
Холандският мореплавател Вилхелм Баренц изследва нареченото на негово име — Баренцово море. Три пъти зимува по западното крайбрежие на о. Нова земя, която посещава, търсейки северния път за Китай и Индия.

1595 г.
Испанският мореплавател А. Менданя де Нейра открива Маркизките острови в Тихия океан и Санта Круз.

1606 г.
Испанският мореплавател Л. Де Торес открива наречения по-късно на негово име пролив, който разделя Австралия от Нова Гвинея.

1606 г.
Испанският мореплавател П. де Кирос открива о. Туамако Туамако-Саломонови острови) и Новохебридските острови.

1606 г.
Холандецът В. Янсон стъпва на северния бряг на Австралия.

1610 г.
Английският мореплавател Хъдзън открива пролива и залива, наречени на негово име в Северна Америка.

1616 г.
Холандците Я Лемерер и В. Схаутен достигат до крайната южна точка на Америка — нос Хорн, наречен по родното място на Схаутеч, гр. Хорн.

1642—1643 г.
Холандецът Абел Тасман открива остров, наречен после на неговото име — Тасмания. Експедициите на Тасман имат важно значение за изучаването на австралийското крайбрежие и потвърждават, че Австралия е отделен континент. Английските пътешественици достигат до Австралия значително по-късно (при едно от пътуванията на капитан Кук през 1770 г.).

1648 г.
Руските мореплаватели Ф. Алексеев — Попов и С. Дежньов откриват Чукотско море и пролива между Азия и Северна Америка (Беринговия пролив).

1668 г.
Испанците завземат Маршаловите острови.

1668—1695 г.
Испанците завземат Марианските острови. При войната с местното население (чаморо) от 100 хлляди живи остават едва 5 хиляди.

1686 г.
Испанците завземат Каролинските острови.

1721 —1722 г.
Холандският мореплавател Я. Роггевен открива островите Самоа и Великденския (Пасха, Рапануи).