Четвъртък
19.10.2017
22:11
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Общество, Политика

Когато чистотата беше здраве
По онова време всичко беше чисто. Не само помислите ни, но също така и врата, ушите и краката. А ноктите ни бяха винаги изрязани.
В училище имаше проверки и щем –не щем трябваше да сме чисти. Иначе ни връщаха да се измием.
Култът към чистота се пренасяше и в интимния живот.
„Гаджето ми ме кара всеки път преди да се легнем, да си мия краката - оплакваше се младият тогава поет Георги Богданов, светла му памет, който мразеше му се нарежда.- Някой път обаче аз я лъжа и си мия само единия крак.”
Миенето със студена вода се ценеше повече, отколкото с топла.
Студената вода каляваше мъжете. И помагаше на жените да си запазят младежката форма на гърдите.
„Всяка сутрин обтривайте гърдите си с кърпа със студена вода и така те ще останат стегнати”. Този съвет съм го чел в „Жената днес” и съм го запомнил най-вече заради сексуалните фантазии, които той пораждаше. Може би мечтата ми тогава е била да съм пешкир за обтриване.
Тогава нямаше силикон и вечният женски проблем се решаваше по толкова прост начин.
Радио Ереван обаче имаше още по-лесна рецепта. На въпроса „Как да ми се изправят увисналите гърди?” прочутото радио било отговорило:”Просто ходете на четири крака.”
Този виц го чух от баща ми – бях дете и подслушвах разговорите на възрастните.
За да бъдем всички здрави и чисти,магазините бяха пълни със  сапун.
Някой беше питал преди време – кое е това нещо, което го имаше винаги в магазините.
Мисля, че беше сапунът.
За пастата за зъби не съм сигурен.
Не знам защо, но не мога да си спомня ясно сапуните, които  употребявахме. Може би точно заради това, че не трябваха да се чака на опашка за тях.
Имаше един розов голям яйцевиден сапун – не му помня името. Имаше бял – „млечен”. И зелен. Имаше глицеринов – полупрозрачен.
Някои от сапуните бяха голи, други – с опаковка. Една от опакованите беше с някакво лилаво цвете отгоре – кое беше, не помня.
Най-силно ми са се запечатали малките сапунчета от 5 стотинки.
Мисля, че ги продаваха и на касата на някои бани – ако си си забравил сапуна – жертваш 5 стотинки, след това даже можеш да оставиш остатъка в банята.
Да не забравя – ако имахме пърхут, си миехме главата със сапун за бръснене. Или с черен катранен сапун. Миришеше гадно.
На екскурзии ходехме с „Туристически сапун”. Това беше нещо като тефтерче с десетина странички, който представляваха книжни листчета, напоени със сапун.
Късаш листчето, потапяш го във водата и се търкаш. Накрая остава листче без сапун.
В къщите рядко имаше бани, първите блокове обаче вече имаха задължително бойлери и душове. Бойлерите бяха с печки отдолу. Печката беше до клекалото и след избърсване смачквахме парчето вестник и го намушквахме в печката. Когато не оставаше вече празно място, драсвахме една клечка, хартията изгаряше и водата леко се затопляше.
Бойлерите не бяха емайлирани и водата изтичаше ръждива.
В банята освен бойлер имахме и курна. Курна се нарича – ако младите не знаят, нещо като голяма зидана мивка, легнала на земята. До нея имаше място за сядане.
Запушваш курната, в нея се събира топла вода, загребваш с таса и се поливаш.
Всичко това като модел беше пренесено от баните. А баните във вида, в който ги помним, са ни наследство от турците.
И днес в Пловдив има една баня от 500 години. Останалите вече ги няма – и турските, и тези, които бяха построени по време на социализма.
Обикновено баните работеха 5 дни като женски и два дни като мъжки.
Чифте баня – банята, която е от 500 години, впрочем днес тя е вече изложбен център, имаше „чифте” салони – мъжки и женски.
Билетчето беше 12 стотинки, доплащаше се за теляк още някакви стотинки.
Днес това достъпно удоволствие струва в спа центровете стотици пъти по-скъпо.
Освен със сапун на баня се ходеше и със спарче. В ръцете на теляка спарчето се превръщаше в невероятно средство за почистване – след него задължително оставаха масури кир по цялото тяло.
Тогава не беше нужно да си носиш от вкъщи джапанки. Банята предоставяше безплатно налъми - па макар грозни и хлъзгави.
В добрите бани продаваха лимонада.
Едно от най-големите удоволствия беше след излизане от банята, да полегнеш на някоя кушетка в съблекалнята, завит с чаршаф, и да му люснеш една студена лимонада.
Лека – полека все повече апартаменти се обзавеждаха с електрически бойлери. Душове вече имаше навсякъде, но изчезнаха курните. А къпането на крак си е половин удоволствие.
То и днешните спарчета не са като онези – търкаш, търкаш, никаква кир не излиза. И няма теляк да ти помогне.
Колкото и да имаше избор на сапуни, ненаситното човешко око искаше още и още. Все по-големи, все по-шарени и миризливи.
Класически подарък от човек, имал късмета да бъде в чужбина, беше чуждоземският сапун.
Обикновено той не се използваше за миене – беше прекалено ценен, най-често просто се мушкаше между чаршафите – за аромат.
Тогава нямаше ароматизирани прахове, переше се със сапун за пране.
Тези сапуни бяха по 10-15 стотинки, в магазините пристигаха в дървени сандъчета.
Най –скъп беше сапунът „Чайка” – по 25 стотинки, ако не се лъжа, но беше двоен. И цветът му беше по-светъл и благороден. С него се перяха бебешките дрехи.
А за бебешкото тяло имаше сапун „Бебе” – да не забравим.
Да се върнем към вносните сапуни. Мисля, че много популярен беше сапунът „Лукс”, но не помня дали идваше само  от Запад или го имаше и в Унгария.
Нямаше българин да иде до Унгария и да не донесе поне десетина миризливи сапуна.
Помня една опашка на приземния етаж на универсалния магазин „Корвин” в Будапеща, където всеки втори клиент беше българин.
_ Пешо-о-о – извиси се женски глас откъм опашката, - ще ми останат малко форинти, какво да купя-я-а…
-         Още един сапун, ако ти стигн-а-ат! – отговори пазещият дисагите Пешо с глас, който отекна до петия етаж.
Една наша културна делегация беше ходила в някаква скандинавска страна на турне и минавали по коридорите на хотела точно в момента, когато зареждали стаите.
Във всяка баня слагали по две шарени сладурски сапунчета тип „Лукс”.
Нашите артисти използвали, че вратите са отворени, и обрали сапунчетата. Обрали и оставените без надзор колички на камериерките.
Като си тръгвали им пожелали да посетят отново техния хотел и добавили:
-         Ако толкова харесвате нашите сапуни, трябваше да ни кажете да ви подарим. А не разваляте комплектовката на стаите.
Не знам дали ченгето, което винаги пътуваше с такива групи, беше докладвало случая. Или и то беше напълнило джобовете си с армаганчета – за роднини и началници.
Дойде демокрацията, пазарът се напълни с турски и какви ли не сапуни.
Не знам дали станахме по-чисти. Освен това вече няма кой да ни проверява ушите и врата.
Няма и кой да ни подсеща, че чистота е здраве.
Някой път си спомням за Георги Богданов, мия си само единия крак и си лягам.
Надявам се, че така прецаквам някого, но не знам кого.

Источник: http://zaprehoda.blog.bg/biznes/2009/07/23/kogato-chistota-beshe-zdrave.368598
Категория: Общество, Политика | Добавил: jivi (23.07.2009)
Просмотров: 580 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz