| Меню на сайта |
|
 |
| Категории |
|
|
| Анкета |
|
|
|
Всички материали в категорията: 25
Показани материали: 1-10 |
Страници: 1 2 3 » |
Сортиране по: Преглед
 Тогава, в най-отдалечения ъгъл на градината, видял множество цветя, разцъфтели във всевъзможни багри, изпълнени с живот и радост. Царят се приближил и установил, че Фрезиите били по-свежи отвсякога... |
Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда.
На зелени пасбища ме успокоява; при тихи води ме завежда.
Освежава душата ми...
Който живее под покрива на Всевишния, той пребъдва под сянката на Всемогъщия...
Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния... |
 Всяка година, когато наближи 19 февруари, ме нападат детски спомени за този ден. Година не пропускат! Все по един и същи начин в съзнанието ми изплува картина от мразовита утрин, много хора, подредени на дълга опашка около паметника, за да се поклонят на Апостола, пръстен от венци и букети, дебел поне три метра, привечер, когато поклонението е приключило. И, странно, спомените не са тъжни, въпреки че отбелязваме трагично събитие. Това вероятно е свързано с една поредица от случки, които съзнанието ми пази в детайли, въпреки опитите на времето да замете спомените. |
 Как започваш деня си?
Помни, че това не е грижа на никой друг.
Не се втурвай в деня неподготвен
и с нарушена хармония... От теб зависи да избереш, какъв да бъде днешният ти ден...
|
 Това е разказ за двама човека, които живяха малко по-малко от век заедно, преди смъртта да навести единия от тях.
За моите старци (наричани с обич деди и бабче) и времето прекарано с тях, както и за техните житейски уроци, с които аз се научих да живея.
Пиша това, защото от мъка не знам какво друго да направя. Пиша го, за да мога винаги да погледна и да си спомня хубавите моменти...
Нека се знае, че през своя път досега познах Доброто в най-чистият му вид, благодарение на тях.
Дай Боже всекиму! |
|
Професорът започнал своя урок, като взел в ръка една чаша, пълна с вода. Вдигнал я така, че всички да могат да я виждат и попитал:
- Според вас, колко тежи тази чаша?
- 50гр... 100гр... 125гр! – предположили студентите.
- Истината е, че и самият аз не зная. И докато не я претеглим, няма как да сме сигурни. – казал професорът. – Но аз всъщност исках да ви питам друго. Какво ще стане, ако държа чашата по този начин в продължение на няколко минути?
|
|
...Когато в сърцето ти гняв се надига,
кажи си наум кротко думата "стига!"
и вярвай, че пак ще спечели двубоя
със лошите мисли усмивката твоя...
|
Тихо е. Кафето ми е горещо. Небето е още тъмно. Светът още спи. Денят наближава. След няколко минути денят ще пристигне... През следващите дванадесет часа ще съм изложен на изискванията на деня. Сега е времето за избора. Заради Голгота аз съм свободен да избера. И така избирам. Избирам любовта... |
|
Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно.
Наоколо беше толкова прекрасно!
Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия!
Хубав беше светът!
С появата на цветето той стана още по-хубав и добър.
|
|
Лесно е да си благодарен за добрите неща. Живот изпълнен със задоволство се дава на тези, които са благодарни за неуспехите.
Благодарността може да превърне отрицателното в положително. Намери начин да бъдеш благодарен за проблемите, които имаш и те ще се превърнат в твои блага.
|
|
|
| Форма за вход |
|
|
|
| Търсене |
|
|
| Статистика |
Онлайн: 3 Гости: 3 Потребители: 0 |
|
| Приятели |
|
|
|
|
