Петък
28.07.2017
10:38
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » История

В категории материалов: 12
Показано материалов: 1-10
Страницы: 1 2 »

Сортировать по: Преглед
Документа, който следва по-долу, е бил широко разпостранен от американските и европейски вестници и които го определят като най-дълбоката и красива декларация, която някога е направена за околната среда.
Манускрипта е бил написан преди повече от 150 години. Негов автор е индианският вожд Seattle, на племето Suwamish, от североизточните територии на САЩ, които днес влизат в щата Вашингтон. Това писмо Seattle е изпратил в 1855 година на президента F. Pierce, като отговор на предложението му за покупка на земите на индианците Suwamish.
История | Преглед: 515 | Добавил: jivi | Дата: 12.03.2012 | Рейтинг: 5.0/1 | Коментари (0)

Много българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?
Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.
История | Преглед: 405 | Author: Зара Костова | Добавил: jivi | Дата: 03.03.2012 | Рейтинг: 0.0/0 | Коментари (0)

Безчет са паметните битки в българското Средновековие, няколко обаче са тези, за които с увереност можем да кажем, че са променили хода на историята, не само българската, но и на целия европейски континент. Наред с битката на хан Аспарух с византийската войска при Онгъла (област в долното течение на Дунав) през 680 г., след която се основава българската държава на Дунав, и на хан Тервел с арабите през 718 г. пред стените на Константинопол, достойно място в този списък заема и победата на цар Калоян над латинските рицари при Адрианопол, днешния Одрин в Турция, на 14 април 1205 г. Как се стига до този сблъсък с вековни исторически последици...
История | Преглед: 1319 | Author: Петър Къдрев | Добавил: jivi | Дата: 14.04.2011 | Рейтинг: 0.0/0 | Коментари (0)

Той е силен, трудолюбив, здрав, миролюбив и почтен, издръжливостта и упоритостта му нямат равни на себе си. Българският селянин освен това е грамотен, патриотично настроен и готов да учи… В страната няма нито богаташи, нито просяци, а селяните почти нямат нужди, които да не могат да удовлетворят сами… Хората консумират храна и алкохол умерено. Няма хазартни игри… В никоя балканска страна няма такава религиозна свобода както в България... Трудолюбието им е пословично. Издръжливостта им е забележителна. Бедността в смисъла, в който думата се използва в Европа и Америка, в България е просто непозната…” /У. Монро – автор на първата история на България на английски език. Вж. Bulgaria and Her People. Washington, 1914./
История | Преглед: 917 | Author: Момчил Попов | Добавил: jivi | Дата: 28.03.2011 | Рейтинг: 5.0/2 | Коментари (0)

След сражението при Клокотница Второто Българско царство достигнало своя апогей. То станало най-силната държава на Балканския полуостров. Както казва Акрополит «...когато после потеглил срещу тях, всички му се подчинявали без кръвопролития и под негова власт паднал Адрианопол, скоро след това Димотика, после целият Волерон, Серес, Пелагония и Прилеп и земите около тях. Той опустошил и Велика Влахия14, завладял и Албанион и плячкосал чак до Илирик...» В надписа на цар Иван Асен ІІ в чест на победата той отбелязва: «...И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още арабанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си...».
 
История | Преглед: 2755 | Author: ald-bg | Добавил: jivi | Дата: 09.03.2011 | Рейтинг: 0.0/0 | Коментари (0)

Не знам дали днешният пловдивчанин може да си представи колко достъпни са били големците преди 80 години. В указателя домашните им номера са упоменати не отделно и замаскирано, а редом със служебните. Тоест всеки който спешно има нужда от връзка с един или друг човек от властта, спокойно е можел да му звънне вкъщи - без секретарки, без заявки и т.н.
История | Преглед: 428 | Author: Евгений Тодоров | Добавил: jivi | Дата: 10.02.2010 | Рейтинг: 0.0/0 | Коментари (0)

Преди 106 години Свети Илия разпрегна конете си и над многострадалната ни земя се понесе тътенът на едно въстание, събрало в юмрук Македония и Одринско, духът на една идея, стремежът към една обща съдба, жаждата за свобода и независимост.
И стана чудото - робът се бореше за свободата си, свободният – за съвършенство. Офицерите станаха войводи, поетите – четници, простите селяни – комити.
История | Преглед: 422 | Author: ? | Добавил: jivi | Дата: 20.07.2009 | Рейтинг: 0.0/0 | Коментари (0)

Още един човек застанал помежду великия везир Кара Мустафа и крал Ян III Собиески. Той не бил генерал или крал. Имал малка пекарна и се казвал Петер Вендер. И той, както всички други пекари, работел от ранни зори. Така било и на онзи 12 септември. В един момент - помня, че беше някъде малко след 3 сутринта - той чул странни звуци, идващи откъм градските стени. Петер Вендер, както знаем, не бил генерал, но пък за сметка на това - храбър и смел мъж. Той отишъл да види откъде идвал този странен звук от стържене на метал по камък. Това, което видял на входа на града, било нещо, което много малко хора са виждали - още по-малко пък пекари. Турските войници подкопавали градските стени на Виена.
История | Преглед: 890 | Author: Йохан Карлсон | Добавил: jivi | Дата: 19.07.2009 | Рейтинг: 0.0/0 | Коментари (1)

По време на боевете за Стара Загора на 31 юли Самарското знаме било на косъм да падне в плен. Тогава, както е известно, го спасява сам подполковник Калитин с цената на живота си. Когато Никола Корчев видял, че командирът пада, пронизан от щикове, той грабнал знамето, дръпнал плата от дръжката и го скътал под куртката до гърдите си.
След години Ярослав Вешин изпратил телеграма на Н. Корчев във Варна, че би желал да го нарисува със Самарското знаме в ръце. Старецът се вдигнал с трена от морето чак до София и в продължение на месеци позирал пред живописеца в пълна бойна униформа. Картината била завършена през 1911 г. и станала толкова популярна, че и досега реликвата се свързва в паметта на широката публика именно с образа на опълченеца Никола Корчев.
История | Преглед: 1241 | Author: Деян Енев | Добавил: jivi | Дата: 17.07.2009 | Рейтинг: 0.0/0 | Коментари (0)

Дълги векове  описаният в Книгата на книгите -  Библията потоп бе обект на тълкуване само на теолози. Едва в този век археолози намериха материалните доказателства за наличието на това събитие и го доказаха, както и много други факти от Светото писание. Това доведе не само до създаването на специалност библейска археология, но и действително да се използва Библията като исторически извор за събития и факти. Едно от тези внушаващи ужас и страхопочитание към природните сили използвани от Създателя за наказание на непослушните хора е потопът. Може би трябва  да се вметне, че това събитие, отразено навярно най-напред в устната памет, а после и отпечатано на клинописни таблички се отнася за района на Месопотамия. Това е бил равнинен,  значително голям и гъсто населен район и затова катастрофалното бедствие е така добре запомнено. Предвид тогавашните представи за разстояния, които се измерват пеш или може би на кон може да се приеме, че за тогавашните хора Всемира е бил обитаваната част от Месопотамия. Поне така са си я представяли в онази епоха и те са запазили в устната памет потопа и го предали после чрез клинописите.
История | Преглед: 526 | Author: Иван Иванов | Добавил: jivi | Дата: 02.07.2009 | Рейтинг: 0.0/0 | Коментари (0)

1-10 11-12
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz