Четвъртък
29.06.2017
07:35
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » История

История на кроасана
В ЛЕТО ГОСПОДНЕ 1683, помня го сякаш бе 12 септември, предстоеше една от най-важните битки на 17. век - битката за Виена. Бъдещето на Европа беше в опасност.

От едната страна стоеше великият везир Кара Мустафа. Амбициозен турски генерал с изгаряща жажда за слава. Заедно с него бе и неговата армия, подкрепена от 15 хил. татари. Една огромна сила за онова време. Отоманците се бяха изправили срещу хабсбургите. Изтокът срещу Запада. Мохамед срещу Исус. Съдбата на Виена бе съдбата на Европа. От другата страна стоеше Ян III Собиески -крал на Полша и лидер на обединените сили на Полша, Германия и Австрия. Интересно е, че до този момент - тъмната нощ на 12 септември в лето Господне 1683, нито един от тези велики мъже не знаел нищо за другия.

Бойният план на турците бил да атакуват и превземат Виена с изненада. Останалата част от Австрия вече била в ръцете им. Така че атаката срещу Виена била малко или много очаквана, но нито един от съюзниците не знаел кога и как. Планът на турците бил прост, но брилянтен. Понеже нямали достатъчно амуниции, те искали да избегнат откритата схватка. Една от идеите била да изкопаят тунел под градските стени, да поставят експлозив в него, така да разрушат стените и да влязат в града. Единственото препятствие, което стояло между отоманците и великата победа, били градските стени.

Идеята била наистина блестяща, но случайността им изиграла лоша шега.

Още един човек застанал помежду великия везир Кара Мустафа и крал Ян III Собиески. Той не бил генерал или крал. Имал малка пекарна и се казвал Петер Вендер. И той, както всички други пекари, работел от ранни зори. Така било и на онзи 12 септември. В един момент - помня, че беше някъде малко след 3 сутринта - той чул странни звуци, идващи откъм градските стени. Петер Вендер, както знаем, не бил генерал, но пък за сметка на това - храбър и смел мъж. Той отишъл да види откъде идвал този странен звук от стържене на метал по камък. Това, което видял на входа на града, било нещо, което много малко хора са виждали - още по-малко пък пекари. Турските войници подкопавали градските стени на Виена.

И той хукнал да бяга, но не от страх, а за да спаси бъдещето на Виена. Пекарят тичал като спасителя на Европа. Той предупредил австрийските войски в града и пратил дъщерите си да разпространяват вестта от къща на къща. Скоро Виена вече била предупредена и подготвена за битка.

Благодарение на нашия смел пекар Петер Вендер вестите скоро стигнали до крал Ян III Собиески и неговите воини. Кралят атакувал с всички сили на сутринта на 12 септември. Още нямало 6 часа, когато Собиески и хората му видели изгряващото слънце и го взели за добра поличба.

Сега пък турците се оказали изненадани, когато видели пред себе си цялата идваща полска кавалерия рамо до рамо с германците и австрийците. Великият везир Кара Мустафа бързо разбрал, че битката е загубена. Турската армия понесла сериозни загуби и била принудена да се предаде. Турският генерал заповядал пълно отстъпление и разярените отоманци побягнали. Ян Собиески отпразнувал онази сутрин победата по царски. Хората се веселили по улиците. Но не бивало да забравят и нашия герой - пекаря. Виена решила също да почете Петер Вендер.

След онзи славен ден той започнал да пече нов вид изделие. Хлебче, което всички в града започнали да ядат в знак на почитта си към смелия мъж. Хлебчето било символ на смелостта и победата. Нашият пекар изваял хлебчето във формата на полумесец - символа на Отоманската империя, страховития знак на мюсюлманите. Хлебчето останало неизвестно извън пределите на Австрия до следващото столетие, когато виенската принцеса го занесла във франция. Нейното име било Мария Антоанета, а мъжът, за когото се омъжила, бил самият Луи XVI - крал на франция. Мария Антоанета помогнала на своя крал да даде френско име на малкото хлебче.

Тя го нарекла кроасан, което и на френски означава същото като символа на мюсюлманския свят, който и до днес стои на турското знаме.


Источник: http://www.manager.bg/broi-108/sense/zashto-myusyulmanite-yadat-kroasani
Категория: История | Добавил: jivi (19.07.2009) | Автор: Йохан Карлсон
Просмотров: 887 | Комментарии: 1 | Рейтинг: 0.0/0
Всего комментариев: 1
17.04.2013 Спам
1. Светлето
много ми харесва статията и сайта много са ми полезни!!!:-)

Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz