НА МАЙКА МИ - Христо Фотев
Мамо. И аз ще се завърна, както винаги. И както винаги, най-неочаквано прозореца ти ще изпълня в тъмното. Не ставай изненадано от стола си, не падай във ръцете ми - погледай ме и позволи ми да сваля палтото си. Да насека дърва и във нозете ти да коленича — да запаля печката. Над куфара ми се склони усмихнато. Над дрехите ми, книгите ми - мислите. И докосни ги - моля те - накарай ме отново да обикна тежината им. Не се страхувай — пристъпи в душата ми, прозорците й избърши, пред някого гостоприемно разтвори вратата й - върни на огледалото й блясъка. И изпълни и счупените съдове със сребърната влага на очите си, за да живея - за да нося винаги във мислите си твоето присъствие. Мамо, не остарявай, моля те - и никога не вярвай през деня на огледалото. В очите ми се гледай непрекъснато. Съпротивявай се срещу тъгата си. За здравето си се бори отчаяно. И защитавай, моля те, душата си от бръчките, от пясъка на времето. Не казвай, че е суета - понякога си освежавай със червило устните... И не умирай - заповядвам ти - до края. До края съществувай във живота ми. Явявай се в най-страшните ми сънища със бялата си рокля - съзерцавай ме от погледите на жените - тихите... Да се обърна стреснато след някоя и да те видя във дъжда - в прозорците, в балконите, в дърветата и в себе си. Мамо. Не ме изоставяй, мамо.
|
Категория: Литература | Добавил: jivi (07.03.2009)
| Автор: Христо Фотев
|
Просмотров: 726
| Рейтинг: 5.0/1 |
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[
Регистрация |
Вход ]