Събота
23.09.2017
09:34
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Коледа и Нова година

Седмото джудже
"Било сред зима и снежинки се сипели като пух от небето. Една царица седяла до прозореца с рамка от черно абаносово дърво и шиела..." - така започваше любимата й приказка.
Младата зъболекарка гледаше навън през запотения прозорец на кабинета. Снегът валеше на едри парцали. Трупаше мека бяла завивка по улиците и покривите, по колите и по главите на хората. И в тази реална бяла приказка тя си мислеше с досада, как трябва да разкопава колата после, за да се прибере у дома, където я чакаше домакинската работа. И домашните на малката. А трябваше да купува и подаръци...
- Ех, прозо, прозо! И най-хубавата приказка можеш да развалиш! - помисли си саркастично наум.
Днес нямаше повече пациенти. Улисани в празничните приготовления, хората забравяха около Коледа, че имат зъби. Само някой спешен случай можеше да я изненада. Реши да си тръгне по-рано и започна бавно да се приготвя. Почисти, стерилизира инструментите, прибра журнала и поля коледната звезда. Тъкмо се преобличаше, когато звънецът я изненада.
Е, точно сега ли? Един път да реши да си тръгне по-рано и да не може. Отвори с раздразнение, искаше да откаже. Но не можа. На вратата стоеше дядо Коледа и се усмихваше... без зъби.
- Здравей, Снежанке хубава! Трябват ми нови зъби, че иначе ще уплаша децата.
- Ха, Дядо Коледа... Ама аз вече си тръгвам. Защо не дойдеш пак догодина? То с тая брада на никой няма да му направи впечатление, че си без чене.
- Виж сега, не можеш да откажеш на дядо Коледа. Шефовете ще ме изгонят, а разчитам на тая работа. Внучетата подаръци искат, а пенсията малка. В тебе ми е надеждата, гълъбче!
- Хайде влизай, да видим какво ще направим. Ще се обадя сега на зъботехничката, може и да дойде за дядо Коледа. А къде ти е чувала с подаръци?
- Ти си голяма за подаръци вече. Я кажи колко ще струват зъбите сега?
- Е, дядо Коледа, дядо Коледа... човек никога не е достатъчно голям за подаръци. Хайде да се споразумеем - аз ще ти направя зъбите безплатно, а ти ще ме вземеш за Снежанка. За няколко часа само...
- Ех, това да искаш, Снежанке! Тъкмо дъщеря ми ще си почине, че цял ден я тормозят малките.
- Сядай сега тука и отваряй устата - широко!
Усмихна се - наистина както в стария виц всички мъже я гледаха с широко отворена уста, когато работеше. Но върха беше когато и дядо Коледа я гледаше зяпнал...
Чудеше се как й дойде тая глупост в главата. Тя, улегналата омъжена жена с дете и солидна професия, да се прави на Снежанка! Мъжът й щеше да я спука от подигравки, само ако разбереше! Всъщност знаеше защо. Цял живот искаше да бъде Снежанка, а все играеше ... седмото джудже. Още от дете. Беше най-дребната, най-малката и най-невзрачната в детската градина. За Коледа й даваха костюма на седмото джудже - жълт със звънчета. Първият път много му се зарадва - облече го и веднага влезе в роля. Разходи се по перваза на отворения прозорец. Това беше нейната сцена и много искаше да я забележат, да й ръкопляскат. Живееха само на втория етаж, защо да не изнесе театрално представление за пешеходците на улицата? Скоро обаче майка й се появи от кухнята, заедно с една разтревожена зрителка от публиката и ... театърът свърши набързо и без овации. После видя красивата бяла рокля на най-хубавото момиченце, което щеше да играе Снежанка. Много й се искаше да може и тя да я облече.
В училище пак беше най-малка. В часа по физическо заставаше последна в редицата. Учеше стоматология, а не медицина. Омъжи се, но не за голямата любов. Роди дъщеря, а не син. И през цялото време продължаваше да играе перфектно седмото джудже. Беше изучила всички детайли на ролята. Навсякъде вършеше черната работа, без някой да я забелязва. Дори вече не играеше. Беше си седмото джудже. Но сега, най-накрая, щеше да е Снежанка.
Постави най-хубавото чене. Усмихна дядо Коледа, безплатно. И тръгнаха към Мола. Чакаха ги вече. Бързо сложи бялата рокля - стоеше й безупречно. Грим, перука - преобрази се изцяло, не можеше да се познае. Усмихваше се, вживя се в мечтаната роля, но децата не й обръщаха никакво внимание. Тичаха при дядо Коледа за подаръци или играеха с джуджетата. Дъщеря й скачаше около... седмото джудже. Не я разпозна, дори не я забеляза! Само майка й я гледаше с възхитена усмивка.
- Много си хубава, Снежанке! Доволна ли си сега?
Не беше. Обувките й убиваха, беше й студено в хубавата рокля, гримът й се размаза. Дядо Коледа постоянно я командваше. За първи път в живота си мечтаеше да е... седмото джудже и да скача заедно с дъщеря си.
 


Источник: http://coacoa11.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/12/25/sedmoto-djudje.1035109
Категория: Коледа и Нова година | Добавил: jivi (19.12.2013)
Просмотров: 490 | Рейтинг: 5.0/3
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz