Главная » Статьи » Ако си тъжен

Приказка за цветето
Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно.
Наоколо беше толкова прекрасно!
Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия!
Хубав беше светът!
С появата на цветето той стана още по-хубав и добър.
Цветето ликуваше!
Минаваха хора и му се радваха.
Радваше се и то, че ги радва с красотата и аромата си...
Докато...
Една груба ръка откъсна тънкото стебълце и забоде цветето на ревера на сакото си.
"Е,какво пък" - каза си цветето.
" Ще крася сакото!"
И отново засия, дори повече от преди, защото се почувства потребно.
Дълго реверът на сакото се гордееше с красивото и дъхаво цвете, докато започна да не го забелязва - просто свикна с него.
Един ден реши, че трябва да смени цветето с друго, но и него не си даваше...
Свали го от ревера и го сложи в джоба...
Цветето посърна, но продължи да ухае, мислейки, че така създава настроение на сакото...
Много време /години/ цветето стоя в джоба, като ненужна вещ и се умори да разпръсква нежния си аромат.
Един ден грубата ръка бръкна в джоба и намери цветето - поувяхнало и посмачкано, но все така нежно и дружелюбно.
"Пак ще ме сложи на ревера!" - помисли си цветето и се опита да заискри отново, с последни сили.
Грубата ръка го смачка и изхвърли в канавката.
Нямаше повече нужда от цветето.
Наоколо се бяха появили нови, екзотични цветя, които можеха да красят ревера на сакото. . .
Всеки ден - различно цвете...
 
***
Приказка за цветето - продължение
 
Един странник , случайно минаващ по пътя , долови прекрасен аромат …
Огледа се и надникна в канавката .
Видя захвърленото цвете и го взе в топлите си ръце .
После извади чиста , бяла кърпа и го загърна в нея . Постави го до сърцето си …
А цветето от благодарност и обич се изчерви и заживя отново !
Засия – този път наистина си струваше да създаде радост на добрия и грижовен човек !
Ароматът му се засилваше с всяка крачка на странника !
Когато той пристигна у дома си и отгърна кърпата – онемя от изненада и възхита !
Цветето искреше и му кимаше с ароматните си листенца !
Странникът го целуна нежно и го сложи на възглавницата до главата си .
Запази го за себе си . Не искаше да се разделя с него .
Всяка сутрин го загръщаше в бялата кърпа и го слагаше до сърцето си , а вечер го целуваше и го слагаше до главата си …
Не се гордееше с него , а просто го обичаше !
И цветето му отвръщаше със същото !
Така заживяха – странникът и цветето , обичайки се и не можейки един без друг …
Категория: Ако си тъжен | Добавил: jivi (07.09.2010) | Автор: Катя Атанасова W
Просмотров: 952 | Теги: http://katan.blog.bg/ | Рейтинг: 5.0/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]