Понеделник
21.08.2017
21:47
Приветствую Вас Гость
RSS
 
Моите зимни вечери...
Главная Регистрация Вход
Каталог статии »
Меню сайта

Категории раздела
Ако си тъжен [33]
Време за губене [19]
Градове и страни [20]
Детски кът [17]
Здраве и красота [33]
История [12]
Кулинарна тетрадка [23]
Култура и изкуство [26]
Литература [41]
Личности [27]
Образование [23]
Общество, Политика [30]
Психология [23]
Растения и животни [10]
Семейство и дом [30]
Технологии [28]
Философия [23]
Християнство [45]
Шеги и анекдоти [32]
Коледа и Нова година [50]

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0

Главная » Статьи » Философия

Уаби-саби или Патината на времето

Това е японско понятие. Ние нямаме изградена в съзнанието такава категория за възприемане на действителността. Затова трябва да я описваме с много думи. Самите японци твърдят, че уаби-саби може само да се почувства.

Уаби буквално означава пустош, естествена тишина. Това е самотата на житието в самата му природа и далеч от обществените декорации. Простота, свежест и освободеност са чертите на възприемането на природата, хората и предметите като уаби.

Изящна непринуденост, това е уаби.

В това чувство има още чудатост поради капризите на природата – аномалиите, съпътстващи понякога процеса на естествено развитие. Те обаче придават неповторимост и украсяват нашия свят.

Саби съдържа в себе си усещането за униние; свързва се със сух, увехнал, изсъхнал. Но в японското разбиране те имат позитивни конотации. Да, животът и неговата мимолетност са явни и отпечатани в патината на времето. Но ведрината, спокойствието, мирът и тишината, настъпващи с възрастта, лъхат от тази ясна печал. По същия начин звучи и японската дума за ръжда, което води до наслагване на смисли.

Японското възприятие за красота е свързано с промяната на нещата. Метаморфозите и отпечатъкът на времето върху предметите, хората и ситуациите са основна ценност. Обект на възхищение е не нещо, което изглежда добре, а приемането на несъвършенството като изходна точка за търсенето на друга хармония. Уаби-саби изисква своеобразна нагласа на съзнанието – да приеме изяществото на преходното, разбирано като простота и духовност.

Увяхналото цвете, напуканата глеч на керамичния чайник са прекрасни в измеренията на така промененото съзнание. Красотата е несъвършена, нетрайна и непълна. Но такова е естественото развитие на живота. И уаби-саби е химн на неговото приемане – такъв, какъвто е. Животът като низ от мигове, които трябва да ни развълнуват, да ни променят и да останат в нас като отпечатък на нещата и на нашия поглед към тях.

Завладян от уаби-саби можеш да извлечеш наслада от асиметричното, от суровото и грубото, оценявайки неговата простота, скромност, умереност, сдържаност и интимност. Това е усещане за тиха, спокойна, ведра меланхолия на духовен копнеж. Състояние, в което един обект или израз на чувства могат да се осъществят вътре в нас.
Уаби ни разкрива несъвършенството, дължащо се на неизбежните ограничения на сътворението или сътворяването. Тук присъства преклонение пред непредвидимите и променливи условия. Предвид това саби прераства в несъвършена благонадеждност, защото доказва какво функционира добре и е издържливо на превратностите на живота. Тленността на всеки обект е качество – ярко подчертано в образа на ръждата (патината на времето).

Корените на уаби-саби са в синкретичната природа на японската система от вярвания, основно Махаяна будизмът, както и Дзен. Наследството е стремежът към издигане над материалния свят и одухотворяване чрез един по-прост начин на живот. Трансцедентално е това, което никога не се променя, това което е вечно, всеобхващащо и безкрайно. И парадоксалното е, че именно апологията на изящната преходност, каквато е уаби-саби, е път към него.

Възприемането на живота чрез уаби-саби вдъхновява. То е повик всеки човек да проявява трансцеденталното чрез живота си и тогава ще може да го разпознае в заобикалящото го.

Естественият заник, постоянната промяна и неумолимите ограничения на битието, видени като позитивни и красиви. Това ни предлага уаби-саби. Триумф на оптимизма, който шепне, че е възможно да бъдем щастливи в отброените течащи мигове, от които е изтъкан живота, стига да открием красотата, която съдържат.

Истинското разбиране не може да бъде постигнато чрез думи, така че проникнете се от чувството уаби-саби: Да приемем с радост този преходен свят, защото във всеки момент той е по единствен начин различно прекрасен.



Источник: http://setiva.blogspot.com/2009/06/blog-post_11.html
Категория: Философия | Добавил: jivi (14.07.2014)
Просмотров: 248 | Рейтинг: 5.0/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Вход на сайт

Поиск

Друзья сайта
  • Официальный блог
  • Сообщество uCoz
  • FAQ по системе
  • Инструкции для uCoz